Преглед на печата | Начало | DW | 14.09.2004
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на печата

Ехото от изявлението на президента Хорст Кьолер за това, че в различните части на Германия има неравенство и че това е нещо нормално, продължава да се долавя в коментарните колони на печата. Във "Франкфуртер рундшау" четем:

Ако президентът бе разкритикувал безумните данъчни облекчения за богатите или също така безумния опит, с държавни милиарди да се удвои индустриалния ландшафт; ако беше казал на хората, че най-благородната задача на държавата е да създаде възможности за дългосрочен минимален стандарт за хората и в икономически слабите региони - тогава може би той не би отприщил една плоска, а необходима дискусия. Това би била дискусия за реформата на социалните структури; за приноса на печелещите повече за тези структури; за целенасоченото подпомагане на региони, които не създават работа на дъмпингови цени, а гледат да създадат условия за възникването на местна предприемаческа прослойка. Не, хората и на Изток и на Запад не са против всяка промяна. Те просто забелязват, че държавата не играе ролята си както трябва. Хорст Кьолер би трябвало в близко време да каже нещо по този въпрос.

Десните в Германия отново надигат глас. Ето коментара на "Ханделсблат":

Укрепването на десните сили не е временен страничен ефект на възмущението от реформата на пазара на работната сила. Радикалите са се загнездили в обществото и в бъдеще могат да станат дори още по-натрапчиви. В полза на това тълкуване говори фактът, че тезите им намират отклик и в буржоазните среди, а партиите им са преодолели традиционните си вражди и се явяват координирано на изборите. Особено стряскащо е, че порастналото им самосъзнание се изразява и в растяща престъпност.

"Зюддойче цайтунг" за набелязаните от руския президент Владимир Путин политическо-организационни реформи:

Видя се ясно, че онова, което се смяташе за силата на Путиновата държава, е всъщност нейната слабост. Путин ампутира другите центрове на властта, но собствената му ръка не достига достатъчно надалеч. А пилотът в Кремъл просто затваря очи. Занапред той сам ще назначава областните губернатори и ще ги направи още по-зависими от себе си. В парламента занапред не трябва да има място за независими депутати... Така че това не е преустройство на държавата, а пристройка към системата Путин. Нищо от това няма и не може да укрепи Русия в борбата й срещу тероризма. И все пак по някакъв начин се касае за антитерористични мерки, целящи да направят Кремъл още по-силен и боеспособен.

Ще завършим днешния преглед на печата с коментара на "Ди велт" за състоянието на ООН:

Дилемата на ООН е, че тя е една организация, извънредно разнородна в политическо и икономическо отношение. Нейните близо 200 държави-членки не забравят никога собствените си интереси. Освен това: мнозинството от тях не споделят онези ценности, които позволяват взимането на демократични решения. Затова от десетилетия насам само се говори за превенция и кризисно управление, а хуманитарният ангажимент на ООН изглежда добре само на хартия. Гладът, епидемиите и детската смъртност се увеличават, вместо да намаляват. Необходими са реформи, които могат да доведат до повече резултатност, а оттам и до успех. Постепенното постигане на тази цел трябва да има по-висок приоритет от суетните разправии около реформата на Съвета за сигурност.