1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на печата

По повод тревожната обстановка в Ирак, вестник "Майн пост" пише:

Смъртта продължава да вършее из Ирак. Колкото и да повтаря президентът Буш, "Ние ще доведем мисията си до край!", той знае отлично, че мнозинството иракчани не гледат на американските войници като на освободители, а ги презират като поробители. Отново се потвърждава старата истина, която никой в Белия дом така и не иска да проумее, и вероятно и в бъдеще няма да иска, а именно че е много лесно да се започне една война, а понякога и да се спечели. Но да се създаде мир е несравнимо по-трудно. А в иракския случай може би невъзможно.

Развитията на петролния пазар са повод за следния коментар на "Ханделсблат":

Ураганът Иван, бушуващ в Мексиканския залив, оказва по-силно влияние върху цената на петрола, отколкото всички шейхове събрани заедно. Иван символизира безсилието на страните-производителки. Не те определят цената на петрола, като повишават или понижават производството, а природни катастрофи и глобални рискове, като ставащото в Ирак и световния страх от тероризма. Ако се вземат всички рискове заедно, в което влиза както случаят Юкос в Русия, така и евентуалното затопляне на северното полукълбо, то рисковата премия достига вече една трета от цената на петрола. Само че който вижда тук причината за повишаването на цената му - той вижда само част от истината. Рискове винаги е имало и ще има. Но днес те струват така безумно скъпо, защото петролното производство в страните-производителки върви на максимални обороти, но едва стига, за да утоли световната жажда за петрол.

"Тюрингер алгемайне" насочва поглед към Китай:

"Партията винаги има право." Явно стария лозунг е имал предвид държавният и партиен ръководител Ю Дзянтао, когато предупреди депутатите в Народния конгрес да не мислят за въвеждането на западната демокрация, защото това щяло да вкара Китай в задънена улица. В китайската империя няма и помен от Горбачов. Икономическият бум стагнира, а функционерите продължават да държат страната в желязната си хватка. В продължение на старите чистки, те арестуваха няколко хиляди души, посмели да се оплачат от корупцията, произвола и неизплащането на заплатите. Засегнатите и техните семейства, да не говорим за преследваните по политически и религиозни причини, сигурно са на друго мнение по въпроса, коя система води в задънена улица.

И накрая една вътрешногерманска тема, към която привлича вниманието "Нойе оснабрюкер цайтунг":

Ако беше необходимо още някакво доказателство за тревогата от застрашителното нарастване на влиянието на радикалните партии, то дойде под формата на призивите на църквите в Саксония и Берлин-Бранденбург, където в неделя предстоят избори. Църковната йерархия призовава гласоподавателите да не се поддават на аргументите на десните сили. Протестното гласуване не е начин за решаване на проблемите. Радикалите могат да агитират, но не и да правят политика. Всеки глас за тях е пропилян - както потвърждава и справката в близкото минало на Германия. Въпреки спорадичното си избуяване, нацитските епигони не постигнаха нищо в старата Федерална република. А предшествениците на ПДС оставиха в източна Германия една съсипана икономика, под която хората все още тегнат. Те обещават повече работни места, но всъщност застрашават наличните.