1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на печата

В известен смисъл днес както вътрешно- така и външно-политическите коментарни теми в германските вестници се въртят около Турция – присъединяването й към ЕС, търговията с оръжие, вътрешно-политическите въздушни ями, свързани с Турция в Европа за и против, оставката на заместник шефа на фракцията на ХДС в Бундестага Фридрих Мерц по този повод и т.н.

Така например мюнхенският всекидневник ТеЦет отбелязва:

”Герхард Шрьодер може съвсем спокойно да се посвети на външната политика. Нищо не ври и не кипи в ГСДП. Не се налага да налага волята си. Не го стряскат негативни заглавия. Тази работа се пое от ХДС/ХСС. Там в момента се спори с пълна сила. За концепциите по здравеопазването, по подписката срещу членството на Турция в ЕС... А сега пък и дилемата с Фридрих Мерц. Това изпълнение напомня на ”мъжката дружба” между Шрьодер и Лафонтен. Само дето Меркел и Мерц никога не са се правели, че се обичат. А всъщност и позициите им не са така разнопосочни. Ала за съвместни действия като че ли конкуренцията помежду им беше твърде силна и нямаше място за двама от този калибър. Оттеглянето на Фридрих Мерц е несъмнена загуба за ХДС/ХСС. Защото всеобщо признатият финансов експерт има качества на лидер и е надарен оратор, жънещ овации по партийни конгреси. Че не успя да го задържи, ще означава черна точка за Ангела Меркел.”

”Щутгартер цайтунг” се спира на успехите на местните избори на десните екстремисти напоследък:

”За политиците, но също така и за обществеността в тази страна като цяло, това може да означава само едно: края на банализацията. Десните екстремисти не са имали от нищо досега толкова много полза, колкото от стремежа техните стремления техните думи, техните вербални атаки и инициативи, да не бъдат забелязвани. При това боравенето с националистическата НПД в Саксония е поучително. С години наред местното правителство на тази провинция декларираше, че няма изобщо никакъв проблем с десните екстремисти. Управляващите продължаваха да повтарят това, дори и след като изборните резултати през септември вече доказваха противното. Политиците обаче няма сега, защо да изпадат в паника. Но и не бива повече да прикриват нещата. Необходима е офанзива."

А коментаторът на столичния вестник ”Берлинер курир” направо пита:

”Да приемем ли Турция в ЕС? Има точно толкова аргументи за започването на присъединителни преговори, колкото и против. За разлика от председателката на ХДС Ангела Меркел аз съм за. Основните причини са: от всички ислямски държави Турция е единствената, която е на път изцяло да съблюдава човешките права. А има и само една ислямска държава, която е на път изцяло да въведе пазарната икономика – Турция. Във всички останали ислямски страни жените са потискани, на власт са предимно феодални и корумпирани правителства или ходжи, враждебно настроени към прогреса. С приемането на Турция в ЕС Европа би показала на останалия свят, че може и другояче. А по този начин Европа би си осигурила още една гаранция за сигурността. Именно германците не би трябвало да забравят, че Турция в рамките на НАТО пазеше Германия в продължение на 40 години. Също така не би трябвало да забравяме, че обещанието за прием на Турция е значително по-старо отколкото обещанията към сега приетите страни-кандидатки. Турция в ЕС ще е добре дошъл стратегически партньор и за германските интереси. Защото тук в Германия вече живеят 2 милиона и 400 хиляди турци или германци от турски произход."