1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на печата

Как гледат коментаторите на посещението на канцлера Шрьодер в Китай? Ето първо мнението на "Манхаймер морген":

Шрьодер не знае вече мярка! Той прави мили очи на Кадафи в една палатка някъде в пустинята, превъзнася Путин като пръв приятел, а сега пък прегръща като стар познат и китайския премиер Ху. Китайците говорят само добро за канцлера, откакто последният най-последователно се застъпва за вдигане на оръжейното ембарго на ЕС срещу Пекин. Вероятно просто не им се вярва, че Шрьодер е на път да изпусне този важен политически инструмент без да поиска никаква насрещна политическа цена. Китайците са естествено благодарни и подкрепят искането на Берлин за постоянно място в Съвета за сигурност на ООН. Дали затова, защото от това и без друго нищо няма да излезе? Но това е друга история.

"Кьолнер щадт-анцайгер" пише:

Германия и Европа трябва да развият дългосрочна политическа концепция за подхода към новата велика сила Китай. Тук влиза и застъпничеството за повече демокрация и човешки права - не от някакъв морален хуманизъм, а в името на собствените интереси: в един момент ще секне и сегашният стопански бум в Китай. Тогава на повърхността ще избият потискани сега политически и социални проблеми, малцинствата ще почнат да искат автономия, китайските работници ще започнат да демонстрират за права и профсъюзи. Докато управляват с помощта на полицейския си апарат, китайските комунисти нямат да успеят да се справят с тези проблеми. Китай ще стане стабилна държава едва когато допусне политически реформи. Германия трябва да работи за тази цел.

Ето мнението на "Нюрнбергер цайтунг":

Не, дори и да постигне целите си, угодниченето на Шрьодер пред китайците е неприемливо. Канцлерът явно е застанал вече на китайската позиция, според която оръжейното ембарго било останка от времето на Студената война. Приковал поглед в лелеяното място в Съвета за сигурност и изкушаващите икономически перспективи, той великодушно не забелязва продължаващите нарушения на човешките права, принудителния труд на милиони хора, задържането и малтретирането на противниците на режима, екзекутирането на около 5 хиляди души годишно.

"Берлинер цайтунг" по същата тема:

Несъмнената икономическа полза от тесните връзки с Пекин трябва да бъде съпоставена с оправданите морални възражения. При това на всички критици трябва да им е ясно, че повдигането на въпроса за човешките права на всяка среща с китайските ръководители би било контрапродуктивно. Китайците също не ни натякват постоянно какво да правим и какво не. Една исторически и културно враснала в Европа демократична система не може да бъде наложена просто така на една огромна страна, в която живеят около един милиард и половина хора. Това не означава, че реалистичната политика не допуска да се дава акъл на китайците. Това обаче трябва да се прави в удачния момент и място.

И накрая - коментара на "Меркише одерцайтунг":

Дразни активният ангажимент на Шрьодер за вдигане на оръжейното ембарго срещу Китай, само защото разчита на подкрепата на Пекин за амбициите на Берлин за постоянно място в Съвета за сигурност. Това е една морално съмнителна позиция, която пък в политическо отношение е може би сметка без кръчмаря. Защото обещанията на китайците не струват нищо, докато САЩ са против германските амбиции (както впрочем и някои европейци). Освен това не трябва да се забравя, че Китай е една хегемониална сила, на която не са чужди агресивни черти.