1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на печата

По повод срещата Шрьодер-Путин в Хамбург, вестник "Ханделсблат" се спира на германско-руските отношения:

По какъв път ще поеме Русия под ръководството на президента Путин? Дали ще кривне от пътя на демокрацията и правовата система? И още нещо: какъв трябва да бъде подходът на Запада към Русия? Натрупването на прегрешения достигна такова равнище, че онзи, който говори за изолирани случаи, става просто за смях. А онези, които пледират най-вече за сигурност, напомнят за времето на СССР, когато всичко друго биваше подчинявано на този минимализъм: стабилност, за не настъпят смущения в редовните доставки на петрол и газ, стабилност, за да не се попречи на добрата взаимна търговия, стабилност, за да не бъде застрашено изселването на руснаците от немски произход. Може ли това наистина да е мерилото за една страна с място в Съвета на Европа, в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, и в тесни отношения с ЕС? Отговорът е категорично не. Канцлерът си въобразява може би, че с благ тон и комплименти по адрес на Путин ще постигне желаното. Други обаче настояват за критика на висок глас.

"Генерал анцайгер" се спира на започналия в Истанбул процес срещу ислямския фундаменталист Метин Каплан, който бе екстрадиран от Германия:

Сега е моментът Турция, която иска да стане член на ЕС, да покаже дали наистина зачита човешките права - такъв е рефренът, който чувахме още преди започването на процеса. В действителност обаче във връзка с делото Каплан Турция стои може би пред предизвикателство от съвсем друг тип. Каплан се обвинява в държавна измяна и подготовка на атентат срещу лаицистичната турска република. Някои обвиняват премиера Ердоган, че се стреми към ислямистка система. Процеси като този срещу Каплан могат да допринесат за имунизирането на една ислямска демокрация спрямо фундаменталистките сили. Единственият проблем е, че влиянието на Каплан в Турция е много слабо. Все пак той беше "халифът на Кьолн", а не на Истанбул.

За да спаси живота на едно отвлечено дете, полицейският служител Волфганг Дашнер заплашва похитителя с изтезание. Детето бе убито, а Дашнър изправен пред съд и осъден да плати глоба. "Франкфуртер рундшау" коментира:

За напред на полицейските служители ще им бъде по-трудно да оправдават действията си, позовавайки се на правовия ред в страната.Какво ще стане например ако отчаяни родители предложат на полицейския шеф пари, за да го накарат да прибегне до непозволени методи? Не за да го подкупят, а за да му компенсират паричната глоба, която може би го очаква. Волфганг Дашнер се видя изправен пред тежка човешка дилема и като взе своето решение той отвори кутията на Пандора. Някои смятат произнесената присъда за целесъобразна. Във всеки случай тя не усилва границите на правовата държава.

И накрая - гледната точка на "Зюддойче цайтунг":

Полуоправдателната присъда би могла да бъде равносилна на Соломоново решение, ако Дашнер до последния момент не се беше хвалил с постъпката си. Липсата на съзнание за извършена неправда и гордостта от извършеното - това, както и защитата на правовия ред противоречеше на полуоправдателната присъда. Щом Дашнер твърди, че заплахата с изтезание е била правилна и щяла да бъда такава и в бъдеще - тогава е налице опасност от рецидив, което противоречи на полуоправдателната присъда.