1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на печата

Днес с водеща тема: оставката на генералния секретар на опозиционния ХДС Лауренц Майер. В "Еслингер цайтунг" четем:

Шефката на ХДС Ангела Меркел отново има проблем. Персоналното й обкръжение е доста изтъняло. Мерц и Зеехофер се махнаха огорчени, а Шойбле отказа да се заеме със задачата. Идеята да издигне Фолкер Каудер на мястото на Майер не е особено блестяща. Така буквално се запушва една дупка, докато на друго място зейва още по-голяма. Майер е доказателство за това, че времето на големите генерални секретари изглежда отмина. Гайслер, Биденкопф или Глоц, това бяха хора, които мислеха отвъд утрешния ден. Гайслер и Биденкопф обаче показаха, че силните генерални секретари изискват и силни партийни шефове. Още Кол не можеше да търпи други богове около себе си. Меркел и Майер са междинна спирка по пътя надолу.

"Хайлбронер щиме" пише:

Каква наивност. До последния момент Меркел и нейният верен адютант не щяха да повярват какви размери е приела междувременно аферата за парите, прибрани от Майер. Последният стана бреме за християндемократите, защото той даде храна на популярното предубеждение, че политиците мислят само за собствената си изгода. Меркел обаче разсъждаваше по-скоро тактически, отколкото етически; за нея един отслабен, но лоялен генерален секретар бе за предпочитане пред една нова персонална дискусия. Прави чест на партийната база, че отказа да последва тези увъртания и вдигна толкова високо моралната летва, че тя стана непреодолима за Майер.

Ето мнението на "Франкфуртер рундшау":

В историята на демокрацията, корупцията е сигурен белег за упадък. Идеята за демократическия републиканизъм се опитва да противодейства, като се опира на политическата добродетелност и изисква от професионалния политик специфично разбиране за професионализма: към професията спада и призванието за нея. Тази съдба политикът споделя да кажем със съдията, университетския професор, лекаря или журналиста: те имат особено задължение към гражданското, демократичното общество, за да го направляват и във времената на кризи, възникващи вследствие на подкупността на елитите. Защото без политическа добродетелност - това е знаел още Монтескьо през 18 в. - "републиката се превръща в плячка".

И накрая в кьолнския "Експрес" четем:

Случаят Майер показа, че Меркел е наследила от политическия си кръстник, бившия канцлер Кол, неговия табиет да затвори очите и да се опита да изчака отминаването на неприятностите. Само че това не й се удаде. Тя трябваше да се откаже от Майер още в началото на седмицата, вместо да продължава да държи на един човек, който бе станал вече неудържим; който всеки ден изплюваше все нови и нови подробности за финансовите си отношения със своя бивш работодател концерна РВЕ, но само вследствие на растящия натиск. Това беше най-голямата му грешка. Най-голямата грешка на Меркел пък беше, че се опита да го защити - по непонятни съображения. В последна сметка базата на ХДС наложи оставката на Майер. И партийната шефка понесе още едно горчиво поражение като ръководителка на опозицията. Най-късно сега вече на Ангела Меркел би трябвало да е ясно, че оттук нататък, като потенциална кандидатка за канцлер, тя не може да си позволява прекалено много грешки.

Подобно съдържание