1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на печата

Цунами в Югоизточна Азия. Катастрофата отнела живота на хиляди хора е водеща коментарна тема днес. Вестник "Ди велт" пише:

Гигантската приливна вълна изтръгна хората от коледния им унес. Ужасяващи са не само мащабите на катастрофата, но и пълната безпомощност на всички хора, навсякъде по света, пред подобни катастрофи. Тук не става дума за човешка грешка, за повреда в мотора или враждебно въздействие. Но това означава, че и в бъдеще няма надежда да направим така, че да се защитим от подобни бедствия. Станалото в Югоизточна Азия идва да ни напомни, че планетата Земя притежава огромна вътрешна динамика, чиито сили не се поддават на човешко управление. Идилията на прекрасната земна природа е подвеждаща. Защото нашата планета е не само един уязвим малък оазис в безкрая на вселената; тя е и една огромна огнена топка, на чиято тънка, крехка кора ние живеем. Цунами донесе смърт, траур и болка. Но дано подтисне и фантасмагориите за всемогъщество, които витаят в главите изглежда на все повече хора. Подобна горделивост е предпоставка за човешки катастрофи от съвсем друг вид - за войни, глад, потисничество, мизерия, както и за тежки поражения върху околната среда.

"Лайпцигер фолксцайтунг" пише:

По същество хората в засегнатите региони са изложени на връхлитащото ги бедствие без никакъв шанс за спасение. Предупредителните системи, когато става дума за вълната-цунами, движеща се със скоростта на самолет, не вършат на практика почти никаква работа. Затова критиката, че в района на Индийския океан имало твърде малко сеизмографи, не е никак убедителна. Наводнението през лятото на 2002 в германската провинция Саксония показа, че и в най-модерните индустриални държави няма спасение от природните бедствия.

Накрая поглед и към една друга, не по-малко актуална тема в днешния печат - отношенията между църквата и исляма. "Меркише Одерцайтунг" коментира:

В коледните си обръщения ръководителите на католическата и евангелическата църква в Германия намериха за радост открити думи относно отношенията между християнството и исляма; особено радостно е, че в призивите си за диалог епископите говорят в прав текст - и отбелязват критично, че готовност за такъв диалог липсва най-вече от страна на мюсюлманските групи в Германия; една проста констатация, която доскоро бе под забраната на "политическата коректност". Впрочем църковните водачи трябва да знаят, че са закъснели с призивите си; днес ислямът е третата най-силна религия в Германия, а у нас се образува едно паралелно мюсюлманско общество, което търпи в най-добрия случай успоредност на културите, но не допуска никаква взаимност.