1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на печата

На първо място: две мнения за изборите в германската федерална област Шлезвиг-Холщайн. "Зюддойче цайтунг" пише:

Губещите са не един, а двама. Първият очевидно са социалдемократите, които с крайни усилия ще съумеят изглежда да се закрепят на власт. Загубиха обаче и свободните демократи и то в двояк смисъл. Както на федерално равнище, така и на областно те се хвърлиха в изборната борба с една абсурдна изборна цел - и се изложиха много лошо. Ако навремето Вестервеле бе спечелил още един процент, днес Щойбер щеше да бъде канцлер на Германия. По подобен начин, но на две равнища по-долу, се развиха нещата и сега.

В "Любекер нахрихтен" четем:

И все пак времето на Хайде Симонис изтича. Тя самата усети може би най-добре това в тази историческа изборна нощ. Няма го вече старият пламък, нещо повече - забелязват се явни признаци на резигнация. Симонис не е повече символ на бъдещето на Шлезвиг-Холщайн. Най-късно след републиканските избори през 2006 тя ще трябва да си извади необходимите заключения - ако изобщо получи такава възможност.

Другата основна тема днес е европейската обиколка на президента Джордж Буш и принципната реч, която произнесе в Брюксел. "Франкфуртер рундшау" отбелязва:

Усилията му да се хареса на ЕС и по-специално на Франция и Германия може да просветли атлантическите отношения. Това сигурно ще е от полза, когато се зададе следващият конфликт. Но когато Буш замазва противоречията между САЩ и водещите европейски страни с твърдението, че нямало американска или европейска стратегия, а само стратегия на свободата, това показва колко малко е разбрал. Това сигурно ще засили опасенията в ЕС, че под единния глас, с който Буш иска да накара да заговорят Европа и Америка, той разбира американския. Буш дойде в Европа с празни ръце. Какво иска е ясно. Стигнал много бързо до границата на възможностите си в Ирак, той търси отново близост със съюзниците, за да им стовари част от своето бреме. Само че не е готов да им даде нищо в замяна, забравяйки явно, че времето, когато европейците просто се покланяха, отмина вече.

Ето коментара на другия франкфуртски ежедневник ФАЦ:

Естествено че и занапред ще има разправии по методите и приоритетите; в случая с Иран на "Запада" му предстои ново изпитание. Но колкото и да е деликатно, то не е най-важното. Решаващият въпрос гласи: готова ли е Америка наистина да се вслуша в гласа на Европа? И от друга гледна точка: дали една Европа, чиито интереси се взимат под внимание, ще бъде от своя страна готова да отчита интересите на Америка? Във всеки случай не е уместно Буш да бъде надменно пренебрегван, когато казва, че свободата и демокрацията са предпоставка за мира.

И накрая - коментарът по същата тема на вестник "Манхаймер морген":

Мерките, които германските власти - по указание на американците - взимат за защитата на американския президент по време на посещението му в Германия, са гигантски: откачат се пощенски кутии, заваряват се отворите на канализацията, махат се кофи за смет, отстраняват се коли, затварят се улици, спират влакове, самолети и кораби. Фирми изпращат хората си в принудителна отпуска, секва производството в завода на "Опел" в Рюселсхайм. Буш парализира частично индустриалната област Райн-Майн. С позволение, не така си представяме трансатлантическите отношения. Германия не е Ирак, а Майнц не е Кабул. В цял един регион хората се оказват нежелателни. Но как тогава ще функционира доброто приятелство, щом няма място за гражданите? Добре дошъл, г-н президент, надяваме се, че посещението ви си струва усилията.