1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на печата

Посещението на президента Джордж Буш в Майнц и срещата му с канцлера Герхард Шрьодер са водещата коментарна тема днес. Ето първо "Нордзее цайтунг":

Макар че Буш и Шрьодер никога няма да станат приятели - промяната в атмосферата е съвсем осезаема. САЩ полагат усилия да не се отнасят така грубиянски със съюзниците си от "стара Европа". Някогашните различия не бива да обременяват бъдещите задачи, които изискват съвместни действия. Тези различия продължават да съществуват, но сега вече и двете страни са готови да уважават съображенията на другата.

"Ханделсблат" пише:

Нека не се опитваме да принизяваме значението на това посещение и неговите помирителни жестове и думи. Важно е да се обезсили подозрението, че Шрьодер иска с антиамерикански лозунги да печели точки във вътрешната политика. Важно е също неколкократно направеното от Буш признание, че САЩ не могат да спечелят подкрепата на Европа без германска помощ. От решаващо значение също е и това, че по няколко важни въпроса двете правителства наистина са на еднакви позиции.

В "Пфорцхаймер цайтунг" четем:

Останахме с впечатлението, че американският президент полага сериозни усилия да спечели Европа. Повече едва ли ще се открие такава добра възможност да го убедим в необходимостта от тясно партньорство между Европа и Америка. Буш очевидно работи вече върху образа, който ще остави в учебниците по история, но въпреки това изглежда, че той е стигнал до прозрението, че без подкрепата на Европа едва ли ще успее да постигне набелязаните цели. Това е и шансът на европейците. Сега или никога те трябва да убедят американския президент да се придържа към правилата на поведение на международната арена. Но това начинание може да се увенчае с успех, само ако Европа говори с един глас.

"Мителбайрише цайтунг" пише:

Оказва се, че когато двама не се карат, може да бъде постигнато много. Съответните сигнали бяха дадени вчера от най-високо място. Но учтивите жестове и топлите думи от Майнц далеч не означават, че специално по отношение на Иран Вашингтон е готов да даде предимство на европейците. Колкото по-скоро иранските управници бъдат накарани да променят позицията си по атомния проблем, толкова по-добре. Впрочем Буш би могъл да даде веднага своя дипломатически принос: днес той ще се срещне с руския си колега Путин, чиято страна от години съдейства активно за изграждането на иранския ядрен потенциал.

Ето и мнението на "Зюддойче цайтунг":

В дългосрочна переспектива няма да се стигне до онези специални отношения с Германия, каквито САЩ поддържат с Великобритания и Израел. Но това че Берлин и Вашингтон отвново са партньори е много повече, отколкото би могло да се очаква само преди две години. САЩ се отнасят към германската позиция по иракския конфликт като към един преодолян, но не и забравен семеен сблъсък. Само че Буш има нужда от германците: от техните войници в Афганистан, от техния канцлер като посредник към Москва, но най-вече от тежестта им в ЕС. Европа трябва да помогне за уреждането на ядрения спор с Иран. Евентуална втора военна солова акция на американците би ги докарала до границата на техните възможности. Докато дипломатическа офанзива с помощта на европейците има добър шанс да постигне същата цел с много по-малък разход на средства.