1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на печата

По повод на антияпонските демонстрации в Китай ФАЦ отбелязва:

Онези в Берлин, Париж и Лондон, които проявяват такова към разбиране към Китай, искат ли те засилване на Китай за сметка на стария съюзник Япония? Те би трябвало да обмислят възможните последици от подобно развитие. Както и да се отнася Токио към собственото си безславно минало, нито дори критиците на страната в Азия не смеят да твърдят на сериозно, че един ден Токио ще се завърне отново към някогашната си агресивна политика. Да се твърди същото по отношение на Китай изисква доста по-голяма доверчивост – достатъчно е да се сетим за примера с Тайван. Вярно е, че китайските ръководители не спират да уверяват в мирните си намерения. Но същевременно не се изключва нищо, което е в интерес на великата сила Китай. Подобна държава, която има такова безгрижно отношение към употребата на сила, трябва да бъде внимателно наблюдавана и в никакъв случай възнаграждавана с нови оръжейни доставки.

Ето мнението на “Нордкуриер”:

С омаловажаването на военопрестъпленията в японските учебници по история и ежегодното участие на японския министър-председател във възпоменателния акт в храма Ясукуни, където са погребани и военнопрестъпници, Токио продължава да слага сол във все още незарасналите рани на някогашните си жертви. Сега Токио прибира реколтата от своята политическа недалновидност. Китай иска да блокира въздигането на Япония в постоянен член на Съвета за сигурност на ООН. Освен това Токио дава неволно козове в ръцете на китайските националисти, които отправят вече заплахи срещу Тайван. Далечният Изток има нужда обаче от нещо съвсем друго: крайно време е за съвсем нов тип отношения в този регион. Дори само атомната програма на Северна Корея е достатъчна заплаха. В Азия няма нужда от нови източници на напрежение.

По повод започващия днес във Ватикана конклав – процедурата по избора на нов папа – “Мителбайрише цайтунг” пише:

Налице са много признаци, че след след 27-годишното управление на папа Йоан Павел Втори католическата църква иска малко да си отдъхне. Дори и католиците не могат да понесат да бъдат постоянно доминирани от една свръхличност на върха на своята църква, личност имаща репутацията на светец. При това положение би могъл да се очаква изборът на някой по-възрастен папа, който да не се задържи прекалено дълго на ватиканския престол. От тази гледна точка това е важна предпоставка в полза на германския кардинал Ратцингер. Той отговаря на споменатите условия по възраст, а освен това разполага и с дългогодишен опит на най-отговорни постове в католическата организация. Ако Ратцингер има някакъв шанс, той би трябвало да се осъществи още в първите дни на конклава. Ако се стигне обаче до сблъсък между лагерите в кардиналската колегия, тогава ще бъде предпочетен някой компромисен кандидат и Ратцингер ще изпусне своя шанс.

Ето и “Вестфелише анцайгер” по същата тема:

Всеки от 115. кардинали, събрали се от днес във Ватикана, би имал властта като папа да завърти напред колелото на църковната история, стига да иска. Защото в последна сметка сега в Рим става дума за власт, и то за една съвсем светска власт. Католическата църква няма да рухне, ако направи завой и този конклав се превърне в ключ за нова откритост към света. Това би било и едно многообещаващо начало за новия й глава.