1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на печата

Германският Бундестаг благослови конституцията на ЕС, но знаят ли гражданите какво пише в нея? “Хамбургер абендблат” има силни съмнения:

Повечето германци си нямат хабер какво има в тази конституция. Същото вероятно може да се каже и за не един и двама депутати. Нашенецът си знае своето и реагира скептично. Той няма разбира се абсолютно нищо против Европа сама по себе си. Той просто има известен опит с безметежната брюкселска бюрокрация; да не говорим пък, че не е избирал лично европейските политици. От своя страна германското правителство постъпи доста арогантно като не проведе абсолютно никаква предратификационна кампания в полза на евроконституцията – нали у нас не предстои референдум по въпроса!

В “Нордбайришер куриер” четем:

Европа има нужда от един вътрешен скелет и от ясни демократични структури от долу до горе. Това е целта на новата конституция. Иначе томът от 500 страници притежава обаянието на телефонен указател. Все пак ако положи усилия европеецът може би ще открие вътре неща, които го интересуват и дори засягат пряко. Целият този проект показва колко трудна работа е раждането на нова Европа. Постигнатото досега е наистина много, свършена е огромна работа. Важно е обаче нова Европа да мисли не само за разума на своите граждани, но и за сърцата им, а в новия документ душата определено е пренебрегната.

“Хайлбронер щиме” пише:

Въпреки слабостите й, няма алтернатива на евроконституцията. Същевременно не е уместно критиците й да бъдат обявявани за дребнави мърморковци. Патетично-историческите речи на Шрьодер и Фишер не са в състояние да прикрият простия факт, че Берлин отдава все повече правомощия на Брюксел. Който приписва смущаващите разпоредби и закони на “брюкселските бюрократи”, той не трябва да се оплаква от растящото безразличие на гражданите у дома си. В това отношение всички правителства реагират не както трябва. Един широк дебат, придружен от референдум, би осветлил тези противоречия и насърчил приемането на конституцията. А сега гражданите се страхуват, че получават нареждания от съвсем чужди хора от едно далечно място. Дори тази несъвършенна, претоварена конституция не заслужава това.

Ето мнението на “Бадише нойесте нахрихтен”:

Едно историческо решение с огромни последствия, няма и дума. Но вчерашните дебати не бяха сред най-бляскавите в историята на нашия парламент. Първо преобладаваха проевропейски патос и тежки думи, след което ораторите се изгубиха в дреболии, от рода на работното време на магазините и наредбата за градинските бирарии. Така че дебатите в полупразната пленарна зала приличаха на задължителна програма, която просто трябва да се избута някак си.

“Меркише Одер-цайтунг” се обявява в полза на референдума:

Предвид огромната важност на вчерашното решение, щеше да бъде наистина по-добре, ако и ние бяхме направили референдум върху евроконституцията. Най-малкото, защото тогава гражданите неизбежно щяха да бъдат запознати много по-подробно със съдържанието на този документ. Този шанс обаче бе пропуснат – а с това и шансът за приближаване на Европа до нейните граждани.

На същата позиция, накрая, стои и коментаторът на “Нойе Вестфелише”, който отбелязва:

Някои казват, че всенародните гласувания били сами по себе си погрешни. Това обаче е едно странно разбиране за същността на демокрацията. Защото хората не искат да бъдат “навити” в подкрепа на Европа, а да бъдат убедени от нея.