1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на печата

Първо поглед към положението в Узбекистан след вълненията през последните дни. Вестник “Майн ехо” пише:

Само на един час път с кола от Киргизия ескалира вторият вариант на опит за преврат в Общността на независимите държави. Този път няма усукани тактически маневри както в Украйна, нито пък възторжени масови демонстрации както в Грузия. В и около узбекската столица Ташкент политиката се практикува в единственото русло, което повечето постсъветски практици знаят: насилие срещу насилие. Кой ще е крайният победител засега е трудно да се предвиди. Но със сигурност този етап на борбата за власт ще донесе още жертви и едно така или иначе грозно решение за западните демокрации. Затова е необходима отговорна реакция от страна на Русия. Това че отново ще бъдат засегнати международната сигурност и икономика се разбира от само себе си. Терорът има различни лица. В Узбекистан той е особено отблъскващ.

“Остзее цайтунг” отбелязва:

Узбеките явно не искат да търпят повече своя управляващ като диктатор президент Каримов. Само до преди няколко години на бившата съветска републрика се гледаше като на един от “новите тигри” в Средна Азия. Но до сериозни икономически реформи не се стигна, страната се самоизолира, чуждестранните бизнесмени бяха подплашени. Сенчеста икономика, политическа цензура и всемогъща тайна служба – това са чертите на живота в днешен Узбекистан. Със своите пресилени репресии и икономическия застой президентът Каримов си навлече враговете, които сега го притискат. “Ислямското движение на Узбекистан” и “Низб ут Тахир” радикализират все повече умерения народностен ислям в страната. Узбекистан е изправен пред дълбоки промени, отпечатък върху които ще наложат обаче и външни сили. Кой ще управлява занапред тази страна зависи също от американците и руснаците.

Кьолнският “Експрес” насочва поглед към една неочаквано бърза стъпка на новия папа:

Santo subito – светец веднага – скандираха десетки хиляди хора по време на погребението папа Йоан Павел ІІ в Рим. И ето че само няколко седмици по-късно това искане намери отклик у новия глава на католическата църква Бенедикт ХVІ. Със своето така бързо “да” на искането за обявяване на светец на Йоан Павел германският папа изненада мнозина. Въздигането на неговия така популярен предшественик от Полша с такова светкавично темпо е малка сензация за една църква, която обикновено обмисля тези неща с десетилетия и избягва да се ръководи от емоции. Бенедикт ХVІ може да бъде сигурен, че ще получи аплодисменти – и то не само в Полша. Въпреки цялата му непоклатимост при отстояването на католическото учение, той явно съвсем не е онзи мухлясъл клерикал с обаянието на хладилник, за какъвто го мислеха повечето преди избирането му. Бенедикт е на път да спечели сърцата на хората.