1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на печата

Първо две коментарни оценки за събитията в Узбекистан в хоризонта на голямата политика. “Франкфуртер рундшау” пише:

Има две причини, поради които Русия е заинтересувана от собствено присъствие в Узбекистан: първо, за да има още един партньор в противодействието на тероризма; и второ, за да осуети проникването на САЩ в новите държави на територията на бившия СССР. В първия случай Кремъл възприе без възражения версията на Ташкент за опасността от ислямизма, което пасва добре на собствената му идеология, оправдаваща войната в Чечения. Във втория случай кремълското ръководство се вижда като обект на обкръжение в така наречената “близка чужбина”, която според Москва не е всъщност никаква чужбина. Периферията на някогашната съветска империя се люпи: след балтийските републики, Грузия, Украйна и може би Киргизия, сега и Узбекистан? Едно е характерно за този начин на мислене: бившите съветски републики продължават да са обект на руските амбиции и действия.

Ето коментара по темата и на “Ландесцайтунг”:

“Голямата игра”. Така наричаше Ръдиард Киплинг борбата за петрол и надмощие в Средна Азия. Отдавна в региона е в ход една нова “голяма игра”. Победителите все още не се знаят – за разлика от губещите: идеите на свободата. Вашингтон и Москва реагираха с отвратително разбиране на организираното от държавата кръвопролитие в Узбекистан. Путин няма никакво намерение да отстъпи пред Америка в “голямата игра”. Но за да бъде отново възприемана като велика сила, Русия се нуждае от ново, ефикасно оръжие: контрола върху руските енергийни резерви. Процесът срещу петролния магнат Ходорковски е ярък пример за незаконно политическо правосъдие. От това колко жестоко ще бъде наказан Ходорковски зависи дали и Путин ще се нареди сред губещите в “голямата игра”. Ако Кремъл пресили твърде много присъдата, това ще подплаши инвеститорите, които единствено могат да извлекат Русия на страната на победителите.

Тероризмът застрашава вътрешната сигурност в Германия – гласи основният извод от отчета за защитата на конституцията, изготвен от вътрешния министър Ото Шили. Мюнхенският “Тагесцайтунг” коментира:

Екстремистите от ляво и от дясно отново надигат глава. Засега вътрешният министър ни плаши само с цифри и факти, но той ще трябва без бавене да се погрижи и за съответните контрамерки. Няма и дума: екстремистките престъпления трябва да бъдат наказвани твърдо и безкомпромисно. Само че това едва ли ще пресуши притока от кандидати към престъпните групировки. Добре известно е, че екстремизмът вирее преди всичко в държави, където хората живеят зле, където те не виждат перспектива за себе си и своите близки. Затова именно тук трябва да се концентрират първо усилията на политиката.

Ще приключим с мнението на “Берлинер цайтунг” за борбата против пушенето:

Тази борба може да се води както в САЩ, където в някои щати е забранено пушенето в барове и ресторанти. Италия, Ирландия и Норвегия последваха този пример, въпреки че по този начин засегнаха не само тютюневата промишленост, но и гастрономията. Може да се воюва и като англичаните, които покриха страната си с кампании и центрове за отказване от цигарите, постигайки нелоши успехи. А у нас едва през тази година отделни федерални области разпоредиха премахването на автоматите за цигари от училищните райони. Не случайно тъкмо при младите пушачи Германия заема безславното челно място. Но от партиите, които без изключение спонсорират своите конгреси с пари от тютюневите концерни, явно не може да се очаква решителна борба против тютюнопушенето.