1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на печата

Започналата в Брюксел среща на високо равнище на ЕС и състоялите се преди това в германския Бундестаг дебати по европолитиката

задават основната тема в коментарните колони на днешния печат. Ето първо какво пише “Франкфуртер рундшау”:

В своята европейска политика канцлерската кандидатка на ХДС/ХСС Ангела Меркел се доближава до едно ядро, каквото досега поне не се забелязваше така ясно в нейната политика. Вчерашното й изказване пред парламента показва, че при дистанцирането на германските консерватори от реално съществуващия ЕС не става дума само за Турция и остатъка от източното разширяване. Меркел се обявява против “вътрешното разтегляне” на ЕС и за една Европа, в която икономиката и стопанският растеж са мащаба за всичко останало. Икономическата концепция на Меркел предвижда раздържавяване, както у дома в Германия, така и в Брюксел. Всички тези аргументи се поднасят освен това от гледната точка на националната държава.

“Хамбургер моргенпост” пише:

Направо не е за вярване: по конфликтния въпрос за еврофинансите Меркел откри главния враг в Париж. Сдушването на Шрьодер с Ширак довело до гигантските земеделски субсидии в ЕС, които съсипват милиони селяни в Третия свят. Последната част от изречението не бе произнесена от г-жа Меркел, което би било наистина учудващо. Защото тъкмо аграрните министри на ХДС/ХСС, в съюз със сдружението на селските производители, наложиха оргията със субсидиите в Брюксел и допринесоха за превръщането на европейския пазар на храните в непревземаема крепост. Никаква помощ за развитие не би могла да се сравни с отварянето на нашите пазари за месо от Намибия, захар от Южна Африка или пшеница от Аржентина.

“Тагесшпигел” отбелязва:

Европа - това е когато всички се карат, а накрая плаща Германия. Поне така беше почти винаги досега. И ако тълкуваме вярно изявленията на канцлера Шрьодер, той изглежда пак е готов да помири вечно дърпащите се Англия и Франция с един германски чек. Само че Германия не може повече да си позволи този разкош. Блеър е прав, когато казва, че по въпроса за финансирането не става дума само за това кой колко плаща и колко получава. Сега трябва да се постави въпросът: каква е онази Европа, към която се стремим? Искаме ли да продължаваме да даваме гигантски средства за структурите на миналото, тоест за субсидирането на аграрния сектор? Или пък ще бъде по-добре да инвестираме много повече в бъдещето, например в образованието и изследователската дейност, за да приведем Европа във върхова форма за глобализацията?

И мнението на “Вецлаер нойе цайтунг”:

Срещата на високо равнище в Брюксел трябва да внесе по някакъв начин яснота в станалия необозрим ратификационен процес на евроконституцията. Абсурдно е да се продължава да се гласува, докато всички кажат накрая да. Онова, което е необходимо, е да се отчетат страховете и желанията на европейските граждани. Това е най-важната задача, пред която са изправени европейските ръководители. Това означава преди всичко, че на европейските граждани трябва да се предостави реална възможност да заявят мнението си за бъдещия вид на Европа. Ако в тази открита дискусия няма шанс за една голяма Европа, тогава Европа няма никакъв шанс.