1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на печата

Германските коментатори продължават да търсят причините за провала на срещата на високо равнище на ЕС в Брюксел. Ето първо мнението на “Осттюрингер цайтунг”:

Твърде лесно е вината за провала да се хвърля изцяло върху британския премиер Блеър. Естествено, че той не се отнесе много джентълменски с Шрьодер и Ширак, но навремето в навечерието на иракската война те също не бяха особено любезни с него. Така или иначе по този начин не се укрепва доверието и взаимното разбирателство. А тъкмо това е необходимо, за да се подеме много разумното предложение на Блеър за тотално преустройство на финансовата структура на ЕС.

“Генерал анцайгер” пише:

Шрьодер опростява нещата твърде много, като необичайно недипломатично вини Блеър за провала на брюкселската среща. Същинският проблем е в Европа, която просто не знае накъде отива. Нов е не егоизмът, на който станахме свидетели отново тази седмица в Брюксел. Новото е, че европейските граждани не искат повече Европа такава, каквато им се предлага от ръководителите в Брюксел, Париж, Берлин или Лондон. Оттук трябва да се извлекат изводи: в сферата на финансите, където Блеър от една страна проявява твърдоглавие, а от друга съвсем правилно апелира за модерен подход. Основната част от парите на ЕС все още продължава да се стича в земеделието – един анахронизъм. Ще трябва да има последствия и по отношение на разширяването: тук трябва да се сложи край. Българите и румънците може би ще успеят да се вмъкнат, но турците със сигурност не.

Мюнхенският “Абендцайтунг” пише:

Блеър и Балкененде тласнаха общността в най-дълбоката й криза. Идеята им за ЕС просто като зона за свободна търговия, в която думата имат икономиката и отделните държави, не е политическа визия, а национална халюцинация. Защото в епохата на глобализацията теренът за политическо маневриране не съвпада вече с отделната държава, а може да бъде създаден само със съвместни многостранни усилия. Някои разбраха вече това: така например Ширак постави в крайна сметка под въпрос земеделските субсидии. А десетте новоприети страни-членки бяха дори готови да се откажат от полагаемите им се субсидии. Всичко това не доведе наистина доникъде, но това е духът, който би могъл да вдъхне нов живот на Европа.

Във “Франкфуртер рундшау” четем:

Макар ЕС да не се разпадна на тази среща на върха, той не може да си позволи да прекара следващите шест месеца в състояние на ступор. Дебатът за по-нататъшния път на съюза и средносрочното му финансово планиране засяга две неща, без които обаче той със сигурност ще се разпадне: одобрението на европейските граждани и престижът му в света. Тъй като Германия е в разгара на предизборната кампания, а френското ръководство е отслабено, водаческата роля в този дебат трябва да се поеме от страни като Испания, Полша, Швеция, Люксембург или Белгия. Това би помогнало на ЕС, а би могло и да накара Блеър да премисли становището си.

Мюнхенският “Тагесцайтунг” отбелязва:

Провалът на референдумите във Франция и Нидерландия беше първият пристъп на треската – в Брюксел пациентът на име Европа изпадна дори в кома. Онези, които са се надявали, че Шрьодер, Ширак, Блеър и компания в ролята им на лекари ще спасят “стара Европа”, останаха дълбоко разочаровани: с национален егоизъм и взаимни обвинения 25-те държавни и правителствени ръководители се изявиха по-скоро в ролята на гробокопачи, вместо на спасители. Единствената надежда за възстановяване: за пръв път тази среща на върха бе нещо повече от обичайното джафкане за субсидии и правото на вето. На дневен ред стоеше главният въпрос: накъде отива Европа? Достатъчна ли е една зона за свободна търговия (както искат англичаните) или Европа трябва да бъде нещо повече: една политическа общност, почиваща на общи ценности?