1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на печата

Искането на Австрия за коригиране на условията за започване на преговори между Турция и ЕС е коментарна тема във всички вестници. В “Ландесцайтунг” четем:

Тъкмо Австрия е страната, в която викът “Турците идват!” е в състояние най-лесно да мобилизира националистическите страсти. Та нали обсадата на Виена от османлиите през 1683 спада към канона с идентификационни черти на алпийската република. Само че лекотата, с която канцлерът Волфганг Шюсел блокира започването на преговорите с Анкара, не може да не предизвика опасения за последствията от неговия неочакван удар. Под въпрос е доброто име на ЕС. Изглежда че соловата акция на Шюсел има за цел преди всичко да повиши шансовете на неговата консервативна партия на предстоящите идния месец областни избори.

Ето и становището на ФАЦ:

По въпроса за преговорите с Турция, привидното единство в ЕС се запазва, въпреки че най-малкото френското и нидерландското правителство знаят, че техните граждани не са готови безусловно да следват пътя, предначертан от управниците им. В това отношение позицията на авскрийския канцлер е повече от дръзка: той е готов да се нагърби лично с отговорност, макар че по този начин ангажира както ЕС, така и своята страна. Предявените от него искания за започване на преговорите с Турция означават, че в края на преговорния процес Анкара може да разчита на тясна връзка с ЕС – ако не като пълноправен член, то поне като близък партньор.

Неуспешният завършек на втория предварителен разговор между социалдемократите и консерваторите в Германия относно евентуалното сформиране на голяма коалиция е тема за следния коментар в “Зюддойче Цайтунг”:

Шрьодер продължава да отстоява искането си да остане на канцлерския пост. Онова, което в деня на изборите беше само дим и мъгла, се превърна междувременно в стратегия. На предстоящите пълноценни коалиционни преговори социалдемократите си поставят две цели: що се отнася до разпределението на властта в кабинета, те искат поравно разделение на министерските места и държавните секретари. Що се отнася до съдържателната страна, те ще настояват за коалиционно споразумение, стоящо по-близо до Агенда 2010, отколкото до решенията на лайпцигския партиен конгрес на християндемократите от декември 2003. Преговорите ще дръпнат обаче едва в момента, в който Шрьодер се откаже от искането си да остане канцлер. А той ще го направи – колкото и да не му се ще.

И накрая коментарът по темата на берлинския “Тагесцайтунг”:

Не е ли голямата коалиция отрова за демокрацията, тежка пранга на крака на парламента? Напротив. Пазарните радикали от Свободната демократическа партия се стягат вече за риторични битки срещу голямата коалиция на етатистите от Зеехофер до Мюнтеферинг. Лявата партия ще може да се изживее като гузната социална съвест на СДП, а Зелените ще влязат в ролята на защитници на гражданските права и екологията. Голямата коалиция няма да бъде успокоително за демокрацията, а стимулатор – точно това, което ни трябва.