1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на печата

“Вестдойче Цайтунг” се спира на международните аспекти на идването на власт на новото правителство в Берлин:

Канцлерът Ангела Меркел. Това е нещо, с което тепърва ще трябва да свикваме - не само тук, но и в чужбина. Всеки жест на новата германска правителствена ръководителка щял да бъде следен и изследван под микроскоп в Париж – предупреди консервативният френски вестник “Фигаро” в навечерието на първата визита на Меркел в Париж. Както се очакваше французите не станаха свидетели на страстни целувки по бузите и яки прегръдки, като онези между Ширак и Шрьодер, от които понякога дори на страничните наблюдатели им секваше дъхът; все пак не е уместно да се притиска и целува една канцлерка. Що се отнася до Меркел, тя се представи в Париж като една приятелски настроена, трезва и самоуверена жена и политик.

По повод вчерашното кратко посещение на Меркел в Париж – първото й излизане в чужбина като канцлер, - “Зюдкуриер” пише:

От едната страна френският начин на живот с неговата характерна лежерност, от другата – трезвата германска протестантка с опит от живота в условията на диктатурата. В Париж се срещнаха два различни емоционални свята и два различни начина на мислене. Жак Ширак и неговите сътрудници са от десетилетия вече в политическия гешефт; те са професионалисти на властта и отдавна и тотално са се откъснали от нормалния живот на нормалните хора. Президентът с драматичния глас прие една консерваторка, усвоила основните правила на политиката така да се каже “задочно”. Въпреки че междувременно натрупа доста опит, Меркел все още изглежда неподправено свежа на политическия паркет.

Реакцията на Ватикана на скандалните хомосексуални разкрития сред американските свещеници е повод за следния коментар в “Ландесцайтунг”:

Все пак това не е най-подходящата реакция, тъй като тя само насърчава лицемерието сред начинаещите свещеници. Освен това папският указ разкрива една абсолютно средновековна нагласа по отношение на човека. Теологическата оценка на хомосексуализма като “отклонение” и “грях” не довижда, че това явление се среща не само сред хората, но и сред животните – и то в сходно процентно съотношение. Това разкрива естествения произход на хомосексуализма и би трябвало да наложи по-либерален подход към хомосексуалните кандидати за свещенически пост в католическата църква. Фактът, че Ватиканът им отказва основни способности на християнството, би могъл да се превърне в бумеранг: да кажем, когато в католическата църква се усети липса на мъжки кандидати.

И накрая коментарът на “Щутгартер Цайтунг” за актуалните развития в израелската политика:

Амир Перез се превръща в реална политическа алтернатива на “стария разбойник” Ариел Шарон. Той е продукт на постепенната обществена промяна в Израел. За разлика от Шарон той не залага единствено на валидната от десетилетия доктрина: сигурност чрез военна сила. Перез и неговите привърженици искат постигането на справедлив мир с палестинците. Този начин на мислене обаче се сблъсква с вкорененото в Израел убеждение, че израелската държава може да просъществува сред враждебното арабско обкръжение единствено благодарение на военното си превъзходство.