1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на печата

Новото германско правителство и старият германски канцлер стоят в центъра на коментарния интерес. Съобщението, че Шрьодер става политически съветник на швейцарския медиен концерн Рингиер е тема за следния коментар на “Кобургер Тагеблат”:

За човек като него, който в продължение на седем години управляваше Федералната република и сега изведнъж става обикновен гражданин, пенсионният шок трябва да е доста жесток. Още повече, че на 61 години човек далеч още не е безполезен. Така че сигурно високо платената работа в швейцарската издателска къща е добре дошла за Шрьодер. Бъдещата му работа като съветник и посредник на международната арена ще му помогне да отвикне по-лесно от наркотика на властта.

В “Нордкуриер” четем:

Ясно е какво очаква Рингиер от Шрьодер: бившият канцлер, благодарение на своята репутация, трябва да осигури не само бизнес партньори за собствените вестници и списания на цюрихското издателство, но и да прокара път за нови бизнес сделки. Швейцарският медиен концерн печели парите си главно в Източна Европа и Азия – нещата трябва да останат така и за напред с помощта на Шрьодер. Последният напусна бюрото си в Берлин само преди три дни, така че контактите му в посока Москва или Пекин са гарантирано съвсем пресни.

По същата тема мнението на “Ханделсблат”:

За разлика от бившия канцлер Шмидт, Шрьодер продължава да се чувства задължен към СДП. Той обеща на съпартийците си, а така също и на консерваторите, че няма да торпедира работата на голямата коалиция с публична критика. Може да се очаква, че той ще спази обещанието си. Явно издателство Рингиер очаква от Шрьодер да отвори за фирмата някои политически и бизнес врати на международния паркет. В това отношение досегашният канцлер има богат опит, било в Китай или в арабския свят. По време на последните си пътувания в чужбина той се застъпваше енергично за интересите на германските предприятия. Като бивш канцлер сега той може безпроблемно да прави същото и за чуждестранни фирми.

По повод кратката визита на Ангела Меркел в Лондон “Бадише Нойесте Нахрихтен” отбелязва:

Може би една страна трябва да достигне дъното, както стана с Англия преди двайсетина години, за да се откаже от националната си арогантност, да се отвори за чуждото и да започне да вижда в промените шанс, а не заплаха. Това е един опит, от който биха могли да се поучат и германските политици. Във всеки случай няма да им навреди.

И накрая – поглед в страниците на “Тагесшпигел”, който насочва вниманието си към растящите проблеми на правителството на президента Буш:

Преди две години американците точно си бяха възвърнали самочувствието и моралната сигурност след терористичните акции в Ню Йорк. Днес те се съмняват в смисъла от войните, в своя идеализъм, в моралното си превъзходство – и в своето ръководство. За какво умряха в Ирак 2000 американски войници? Що за битка против тероризма и за свобода ще е тази, при която собствените войници малтретират хора, а терористите вместо по-малко стават повече? Президентът Буш не само че няма рецепта за Ирак, но няма и ясна програма за следващите три години от мандата си.