1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на печата

Централно място вестниците отделят на разкритието, че хора на германската тайна служба са действали в Ирак в началото на войната през 2003. ФРАНКФУРТЕР РУНДШАУ пише:

Един случай, който вони! И същевременно случай, който отново доказва какъв политически риск представлява уж неизбежната работа на чуждестранните агенти. Опетняването на реномето на външния министър Щайнмайер е впрочем факт. Тъкмо червено-зелената управляваща коалиция на Шрьодер и Фишер, която така обичаше да се застъпва за морала, е допуснала в борбата срещу тероризма възникването на сиви зони, включващи и разпити в съмнителни затвори. Всичко това налага назначаването на специална разследваща комисия. Толкова много публичност може да стесни полето за акционизъм на Федералната разузнавателна служба; след всичко, което вече знаем, това няма да е голяма загуба.

ЛАНДЕСЦАЙТУНГ отбелязва:

Първата жертва във всяка война е истината. Онова, което е валидно за Буш и Блеър, важи също и в Берлин. Докато през 2003 Вашингтон и Лондон го усукваха или направо лъжеха, за да оправдаят похода срещу Садам Хюсеин, Берлин се опитваше да прикрие собственото си участие. Докато с ореола на борец против иракската война Шрьодер спечели изборната битка, Федералната разузнавателна служба е действала вече в Ирак, за да наблюдава от първия ред бомбардировката на Багдад. Сега е време цялата тази неапетитна афера да бъде измъкната от сивата зона на тайните служби и поставена под ярката светлина на една разследваща комисия – за да се види дали червено-зелените също не са лъгали.

В ЗЮДДОЙЧЕ ЦАЙТУНГ четем:

Или Щайнмайер и Шрьодер, както твърди първият сега, наистина не са знаели за взаимодействието със САЩ на бойното поле – което би било пример за скандална некадърност на политическото ръководство, а също така неподчинение и конспирация от страна на тайната служба. Или пък те са одобрили или дори насърчавали тази форма на военно сътрудничество – тогава ще се окажем пред цяла пропаст от лъжи, а миролюбието на канцлера Шрьодер ще се окаже просто лъжа и измама.

ХАНДЕЛСБЛАТ апелира за сдържаност – на първо време:

Все още не е съвсем ясно какво е било германското участие. Първо трябва да се сдобием с фактите, може би дори по линия на разследваща комисия. Опозицията естествено няма да изпусне откриващия се шанс. Трябва да се разбере също защо Вашингтон изведнъж започна така усърдно да разпространява информации, които компрометират старата коалиция, но поставят под натиск и новата изпълнителна власт. Това може би е прословутият “приятелски огън”; може би, но не би трябвало.

И накрая коментара по темата на берлинския ТАГЕСЦАЙТУНГ:

Герхард Шрьодер, канцлерът на мира? Ако наистина се окаже, че хората на Федералната разузнавателна служба са фиксирали цели за бомбардировките на американската авиация, тогава неговият ореол на миролюбец ще остане само блед исторически спомен. Може да се спори дали предоставянето на право за прелитане на американски бойни самолети над германска територия е било неизбежно и дали тази привилегия не се уравновесява от откритата критика на иракската война. Но когато става дума за съдействие при конкретни бойни операции, това вече е прекалено, защото това означава, че Германия е участвала в иракската война, а народът и парламентът са били лъгани.

Подобно съдържание