1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на печата

Франция променя очевидно ядрената си стратегия - повод за изобилие от анализи и коментари в днешния печат. Ето първо какво пише ЛАНДЕСЦАЙТУНГ:

Тракането на оръжие може да бъде и израз на безпомощност. Френският президент Жак Ширак заплашва терористичните държави с употребата на атомно оръжие. Сочейки с пръст към Иран, но без да го назовава по име, 73-годишният държавен глава съживи концепцията за ядреното сплашване. Само че онова, което свърши такава добра работа по времето на Студената война, днес е напълно безсилно в борбата срещу тероризма. Нито палестинските терористи, нито групата на Осама бин Ладен могат да послужат като мишена за френските ракети. Смъртта не плаши фанатичните ислямисти; едва ли ще се изплаши и Иран. Но заплахите на Ширак показват, че съществува опасност от война.

ОФЕНБУРГЕР ТАГЕБЛАТ отбелязва:

Ако Ширак, който не назова имена и държави, е имал предвид Иран и неговия заплашващ световната сигурност ръководител Махмуд Ахмадинеджад, би трябвало да се запита каква е целта на този ход. Вместо да впечатли персийския президент, заплахата с френските атомни ракети дава на фундаменталисткия управник нови аргументи за ядрените му намерения. Сега вече той ще може да каже на сънародниците си, че Иран трябва да се въоръжава, за да противодейства на заплахата от Запада.

В МИТЕЛБАЙРИШЕ ЦАЙТУНГ четем:

Светът е застрашен от нова оръжейна надпревара. Тя ще се води не с калашници и бойни самолети, а с атомни оръжия. Няма съмнение, че Иран се е амбицирал да влезе в ограничения клуб на ядрените сили. Ако моллите се докопат до Бомбата, тогава със сигурност ще последват и други страни в кризисния регион. Главните претенденти са Турция, Саудитска Арабия, Сирия и Египет. На всичко отгоре сега и Париж подклажда атомния огън. Ширак заплашва всички “терористични държави”, които биха решили да нападнат Франция, с нанасянето на пръв ядрен удар. По този начин той прибягва до стратегията на “масираното възмездие”, която Западът прилагаше спрямо СССР по време на Студената война.

Гледната точка на ХАНДЕЛСБЛАТ:

Естествено не само Франция е разтревожена от от ядрените амбиции на Иран, който може да си позволи да разиграва целия свят. Също така неприятно е, че европейците в продължение на години полагаха трескави, но в последна сметка неуспешни дипломатически усилия за уреждането на проблема с иранската атомна програма. Само че Ширак не може сериозно да си въобразява, че заплахите с ядрената тояга могат да компенсират провала на дипломацията. Достатъчно е просто да се замисли за последствията. Светът тегне под бремето на растящите цени на петрола, които биха могли да задушат стопанския възход в света, включително и във Франция. Така че линията на Ширак е контрапродуктивна – и то не само по отношение на Иран.

И накрая коментарът на ФРАНКФУРТЕР РУНДШАУ:

Тъй като не желае да влезе в историята като президента на “великата нация”, премахнал френското ядрено оръжие поради безсмислието му, Ширак взе, че оповести “флексибилизирането” му. Но какво може да се очаква от един президент, който вече толкова пъти е декларирал нещо си за непоклатима истина, включително и когато изобщо не е била такава. Затова не е чудно, че тъкмо в горещата фаза на конфликта с Иран той обявява за възможна употребата на ядрено оръжие.