1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на печата

Очертаващото се сформиране на специална парламентарна комисия, която да разследва дейността на германския шпионаж в Багдад в началото на иракската война, продължава да занимава коментаторите. Ето първо гледната точка на ТАГЕСЦАЙТУНГ:

Зелените са в правото си да настояват от другите две опозиционни партии, левите социалисти и либералите, да се държат отговорно при формулирането на съвместното искане за образуване на разследваща комисия. Това означава, че либерали и левичари трябва да избягват евтини опити за профилиране за сметка на Зелените, които все пак бяха на власт в периода, който предстои да бъде разследван. Боричкането още на този етап показва колко малко може да се очаква да излезе наяве от така нареченото “разследване”.

ФАЦ отбелязва:

Леявата партия знае какво иска и най-вече, че нищо не рискува. Зелените обаче не са толкова сигурни дали от цялата тази работа няма да излезе нещо, което не само да помрачи старата слава на Йошка Фишер, по онова време министър на външните работи, но и да подхрани подозрението, че младшият партньор в управляващата коалиция се е оставил да бъде заслепен от канцлера и неговия министър. Що се отнася до либералите, те нямат подобни опасения. Именно затова озадачава бавенето на свободните демократи да се решат и да поискат свикването на специална разследваща комисия.

МЕРКИШЕ АЛГЕМАЙНЕ пише:

Фишер беше прав: Зелените трябваше веднага да кажат, че не желаят да имат нищо общо с подобна комисия, тъй като тя естествено няма да спре до Федералната разузнавателна служба. Ще се постави на дневен ред всичко – ЦРУ, правото за прелитане над Германия и други подобни въпроси, които биха могли да катурнат тезата за непоклатимото германско “не” на иракската война. Но ако Зелените вземат да се откажат сега – тогава пък ще се изложат.

И един коментар във връзка с ядрените заплахи на Франция по адрес на неназования враг Иран. ОСТЗЕЕ ЦАЙТУНГ отбелязва:

Несъмнено повече от оправдана е тревогата във връзка с перспективата Иран да се превърне в атомна сила. Нека припомним: това е една страна, която преследва като държавна цел затриването на Израел от лицето на земята и която заплашва с дългобойните си ракети Саудитска Арабия, най-голямата бензиностанция на света. Съмнително е обаче дали заплахите на президента Ширак биха могли да окажат някакво въздействие върху Техеран. Та нали ислямските фанатици не се плашат дори от сигурната перспектива за смърт! Напротив, Техеран би могъл да използва заплахите за пропагандни цели, заявявайки, че тъкмо сега е моментът ислямският свят също да се сдобие с ядрено оръжие.