1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на печата

Проблемът Иран , свободата на пресата на фона на конфликта около карикатурите на пророка Мохамед и неблагоприятна оценка за президента Буш -това са днес някои от коментарните теми в германските вестници.

В коментар за Иран всекидневникът Нюрнбергер Нахрихтен пише следното:

Този уикенд , по повод 27 години от революцията в Персия , нейният най-отявлен сторонник сам достави аргумента , защо той в никакъв случай не трябва да се сдобива в атомна бомба.Ахмадинеджат подигра държавата Израел, която той иска да заличи от географската карта и отрече съществуването на холокоста.Паралелно , с оглед на конфликта около карикатурите на Мохамед , върховният подстрекател атакува европейците като марионетки на еврейската държава и заплаши с излизане от договора за неразпространение на атомно оръжие. Затова при всички обстоятелства трябва да се попречи на намеренията на този нагъл лакей на клерикалите на атомната програма.

Във Франкфуртер Нойе Пресе четем:

Веднъж трябва да се постави въпросът защо досега толкова малко ислямски страни изявяват готовност да се дистанцират от лице, което брутално потъпква всички дипломатически норми и което в досега по почти типичния само за нацистите начин поставя идеологията на първо място в ежедневната политика. За почтените мюсюлмани във и извън Иран това лице е позор.В разстояние на осем месеца Ахмадинеджат направи от Иран , който само допреди година се люшкаше между реформа и имамски традиции , една диктаторска крепост на средновековния мрак където модерно е само едно-стремежът към атомно оръжие.

Според Вестдойче Алгемайне Цайтунг:

Това което Техеран разиграва в момента със света е една опасна игра на покер или шах. Въпросът за атомни оръжия в ръцете на фанатично религиозно правителство е от толкова елементарно значение , че евентуален доброволен отказ от опции предполага наивност.

Във връзка с конфликта около карикатурите на Мохамед Щутгартер Цайтунг се спира на следния аспект:

Способността за самопречистване би била толкова по-важна като се вземе предвид , че свободата на пресата в никакъв случай не бива застрашавана само от фанатични ислямисти. С времето някои читатели , които първоначално усмихнато се наслаждават на дързостта на булевардната журналистика , се чувстват след това отвратени. Резултатът е , че междувременно на цяла професионална гилдия се стоварва отговорността за грешки на отделна личност. Последиците могат да се наблюдават в правораздаването.В спорен случай междувременно много съдилища отсъждат срещу свободата на пресата.Медиите имат пълно основани да се бранят срещу това.Те обаче могат да се бранят само ако сами се разграничат от черните овци в собствените редици.

И накрая извадки от коментар на Манхаймер Морген за една оценка за президента Буш . Във вестника четем:

В учебниците по история сигурно няма да има щастлив завършек за президента Джордж Уокър Буш.И причината е не толкова иракската война , колкото урагана “ Катрина.” Гражданите на САЩ трябваше да узнаят , че президентът им няма необходимия формат за да изведе сигурно страната от катастрофа. Тъкмо американците , които копнеят за герои , трябваше да разберат , че в случай на беда техният президент въплъщава по-скоро обратното.Тази унищожителна оценка се прави в доклад за урагана “ Катрина.” И този път автори на доклада са не левите , а на Буш собствените хора.Републиканците правят унищожително разчистване на сметки с правителството. В доклада се констатира , че президентът не е използвал властта си за да реагира бързо.