1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на печата

Първо поглед към наболялята тема за реформата на федералната система в Германия. ТЮРИНГЕР АЛГЕМАЙНЕ отбелязва:

Никой не трябва да се чуди, ако след пет или шест години отново подхванем същия дебат. Реформата на отношенията между федерацията и провинциите е важна и уместна, и което е не по-малко важно: най-сетне се забелязва раздвижване по този въпрос. Преди всичко трябва да се надяваме, че ще се сложи край на политическата блокада на правителствената работа през горната камара, Бундесрата. Онова, което Германия изгуби поради политическия саботаж на Лафонтен, Кох или Щойбер, е така или иначе невъзвратимо. Само че още на този етап вече се забелязват и нови конструктивни грешки: прехвърлянето на цялата отговорност за образованието на федералните области може би ще засили още повече германската дилема в това така важно за бъдещето поле.

Ето мнението на БЕРЛИНЕР ЦАЙТУНГ:

Онези, които подготвят реформата на федерацията, съзнателно оставят настрани един от най-важните й аспекти: новото уреждане на финансовите отношения между федерацията и провинциите. Партиите възнамеряват да се захванат с този наистина крайно деликатен проект на един по-късен етап. Постигането на пробив е малко вероятно, защото непроницаемостта в финансовата сфера е добре дошла за всички партии, тъй като позволява да се прикрива отговорността. Така че това, което е сложено сега на масата за преговори, е в най-добрия случай една половинчата федеративна реформа. Освен това не е никак сигурно, че тя ще намери необходимото мнозинство в Бундестага и Бундесрата. Ако туй стане причина за провала на проекта, загубата няма да е голяма. Никога не ни е било лесно да налучкаме вратата към прогреса.

Широко място в коментарните колони на днешния печат се отделя на решението за сформиране на парламентарна комисия, която да се опита да хвърли светлина върху дейността на германското разузнаване в Ирак в началния стадий на войната. Вестник ГЕНЕРАЛ АНЦАЙГЕР пише:

Със своята катастрофална информационна политика правителството даде своя принос, така че да се стигне до назначаването на разследваща комисия. Дълго време голямата коалиция омаловажаваше ангажимента на германското разузнаване в Багдад като услуга за американците в името на мира - докато накрая се разбра, че е имало пълно сътрудничество между Германия и САЩ в сферата на разузнаването. С една по-открита политика щеше да се постигне повече, тъй като до ден-днешен няма съмнение, че предишното правителство не е пресекло прословутата “червена линия”: никакви германски войници за иракската война.

И накрая гледната точка на ЗЮДДОЙЧЕ ЦАЙТУНГ:

Толкова много въпроси, толкова малко отговори. Затова похвала за свободните демократи, които в последна сметка се съгласиха да поискат образуването на разследваща комисия. Би било добре, ако към това искане се присъединят и партиите от управляващата голяма коалиция, социалдемократите и християндемократите. Те все още приказват за “реална политика” и “прагматизъм”, както и за “наивността” на онези, които се надяват, че една разследваща комисия може да постанови идеалната политика. Просто светът бил такъв – лош. Може и да е така, само че гражданите са длъжни да знаят как конкретно действа едно германско правителство в този лош свят. И дали се придържа към законите и нормите.