1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на печата

Предложението на министъра на вътрешните работи на германската федерална област Буфиер за въвеждането на тест за проверка на лоялността на кандидатите за германско гражданство среща широк и преобладаващо критичен отзвук в печата. Ето първо мнението на ОФЕНБАХ ПОСТ:

Вярва ли Буфиер наистина, че отговорите по един каталог от въпроси трябва да бъде част от общата култура на един добър германец? Достатъчно е той да се поогледа в собствения си приятелски и роднински кръг, за да установи, че малцина биха могли да отговорят на предлаганите от него въпроси. Специално сред младите хора съществува огромно непознаване на ценностния ред. Това, в което няма съмнение обаче, е че придобиването на добри познания по немски език е много по-важно за интеграцията на чужденците, отколкото въвеждането на “тест за лоялност”.

Това становище се споделя и от МАНХАЙМЕР МОРГЕН:

По-важни от всякакви тестове са инвестициите в образованието. Една от причините за паралелните общества, които възникват в гетата за чужденци в германските градове, са все така слабите познания по немски. Онзи, който оплаква социалната самоизолация най-вече на турците, трябва да започне тъкмо оттук. Да приемем, че кандидатите за германско гражданство знаят вече добре немски. Но какво да кажем за другите? Какво става с онези, които смятат, че момичетата нямат нужда от образование, а момчетата трябва да се придържат към чисто мъжки идеали? Тук няма да помогнат никакви тестове. Същинският проблем се намира много по-надълбоко, а именно – в корена.

Поглед към други теми в днешния германски печат.

В светлината на германско-френската среща на високо равнище в Берлин, ХАНДЕЛСБЛАТ коментира обществените настроения в двете страни:

Обществата от двете страни на Рейн са единодушни в момента преди всичко в своите контрапозиции: противопоставянето на глобализацията, недоверието към пазарното стопанство и укрепването на правата на работонаемателите са общият знаменател. Опитите за разчупване на този сковаващ манталитет се заплащат от съответните политици със срив в скалата на популярност или направо със заемания пост. Това е до болка познато на всъщност не непопулярния френски премиер Вилпен: опитът му да облекчи достъпа на младите хора до пазара на работната сила предизвика протести, напомнящи на онези от май 1968.

На обстановката във Франция е посветен и коментарът на ФРАНКФУРТЕР РУНДШАУ:

Намаляващата покупателна способност, галопиращите разходи за наеми, енергия и хранителни продукти, плюс орязването на помощите за безработица, на пенсиите и на здравната защита, всичко това комбинирано с данъчни облекчения за предприятията и по-заможните: недоволството от този коктейл изби в “не”-то, което французите казаха на евроконституцията, а преди това и на регионалните избори. През есента предградията затънаха в насилие, демонстрирайки, че ежедневието на републиката на свободата, равенството и братството е дълбоко белязано от дискриминация и изолация. Премиерът Дьо Вилпен реагира с твърдост и обещания – но в последна сметка се реши за една терапия, която не се харесва нито на младото поколение, нито на профсъюзите. Така че материал за конфликти има в изобилие – особено в страна като Франция, която исторически винаги е предпочитала революцията пред реформата. Само че 1968 и 2006 ги дели не само едно ново хилядолетие, но и липсата на солидарност и индивидуализирането на обществата в стара Европа.