1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на печата

Засилващите се протести против реформата на трудовото законодателство във Франция поставят правителството на премиера Вилпен под все по-неудържим натиск. БРАУНШВАЙГЕР ЦАЙТУНГ коментира:

Реформата на Вилпен всъщност е реформичка. Може да се спори по въпроса дали тя е в състояние да допринесе за намаляване на безработицата. Само че противниците й не искат да спорят. Протестите са по-скоро саморазправа с политическата система и върховните й представители, Вилпен и президента Ширак. За нула време дълбоко разединеният всъщност фронт на противниците се сплоти. Вече няма значение, че самите критици на реформата нямат собствена концепция за бъдещето на Франция. Тяхната програма гласи съпротива. Това обаче е твърде недостатъчно за едно съвременно общество с неговите проблеми.

АБЕНДЦАЙТУНГ пише:

За разлика от англичаните, французите имат с реформите почти същите проблеми, както и германците. В продължение на години управляващите стояха със скръстени ръце, и ето че сега премиерът Вилпен изведнъж се опитва да форсира нещата, обявявайки своя проект за “майката на всички реформи”. По този начин той постигна едно: да обедини млади и стари, французи и пришълци, дори и изпокараните профсъюзни босове. Правителството на Вилпен забрави обаче най-важното: че все пак трябва да се вслушва поне малко в своя народ.

ФРАНКФУРТЕР РУНДШАУ отбелязва:

Сега вече не става дума за отварянето на уж така плътно затворения френски пазар на работната сила, а за властта в държавата. Ако премиерът Вилпен продължава да се опъва, а хусарският му характер говори в полза на това тълкуване, тогава още тази седмица Франция ще бъде парализирана от обща стачка. Ама откъде да знае един висш държавен служител като Вилпен какво означава за човешкото достойнство на един млад човек да бъде изхвърлен от работодателя си на улицата без дори да му се обясни защо?

Към темата Ирак, по повод третата годишнина от началото на войната. В ЗЮДДОЙЧЕ ЦАЙТУНГ четем:

Режимът на Садам бе свален в резултат на съвсем хладнокръвна равносметка. На фона на радикализирането на ислямския свят и произтичащата от там заплаха Вашингтон реши да създаде политическа и военна платформа, от която суперсилата Америка да разгърне влиянието си в региона. Демократизирането на Ирак бе по-скоро косвен ефект, отколкото първостепенна цел. Вашингтонските плановици обаче не предвидиха, че Ирак може да се разпадне, че държаните под сурдинка от терора на Садам народностни групи могат да теглят черта на сметката им. Но Вашингтон няма да се откаже от целите си в Близкия Изток. Повече от всякога обаче сега се налага въпросът дали платформата Ирак ще може да функционира в полза на САЩ, ако в Багдад дойде на власт едно антиамериканско правителство или централното правителство просто се разпадне.

И накрая коментарът на ФАЦ за новото правителство на Хамас в Палестина:

Сега вече е ясно: Израел и останалият свят няма да могат да се разминат с Хамас. Под ръководството на новия премиер Хания думата в палестинските територии занапред ще има една групировка, която въпреки или тъкмо поради радикалната си програма спечели абсолютно мнозинство на изборите през януари. Победата на Хамас бе най-демократичната, виждана някога по тези ширини. Американците, които с мисионерска страст се борят за налагането на демокрацията по света, би трябвало да отчетат този факт.

Подобно съдържание