1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на печата

Първо коментарът на ФАЙНАНШЪЛ ТАЙМС ДОЙЧЛАНД за отношенията между Китай и САЩ:

Американското правителство продължава да се колебае: дали да гледа на Китай като на съперник или на партньор. Оттук се пръква една политика, която блуждае между прегръдката и враждата. Само че Китай също не е намерил своята роля: дали иска да стане истински глобален играч или просто иска да осигури безпрепятствено трасе за своя икономически възход? В тази все още неизбистрена задявка между двете сили, най-доброто би било един прагматичен подход. Тъй като между двете страни не може да има истинско разбирателство, целта не трябва да бъде единство, а взаимна изгода.

Поглед към годишнината от катастрофата в АЕЦ Чернобил с коментара на ДИ ВЕЛТ:

Демонстрирайки пълно пренебрежение към националните граници, радиоактивният облак от 1986 насади простата мисъл, че енергийните въпроси са от глобално естество. Но колкото и да е парадоксално, първоначално енергийната политика на Запада изживя обрат към вътрешната политика. Атомната енергетика се превърна в предмет на вътрешнополитически борби – геостратегическите аспекти останаха на заден план. Едва в начолото на новото хилядолетие се провидя отново връзката между енергетика и световна политика. Украйна, стремяща се да се отърси от руския газов диктат, отново залага на ядрената енергетика, включително и в Чернобил. Същия път следват и бъдещи свръхсили като Китай и Индия.

В мюнхенския ТАГЕСЦАЙТУНГ четем:

Какво ли ще пише в учебниците по история от 2050 за 19 април 2006 с рекордния отскок в цената на петрола? Началото на най-голямата енергийна криза в човешката история? Или обрат в енергийната политика? Да се надяваме - последното, тъй като ние просто нямаме друг шанс. Фосилните енергийни източници не са вечни и най-късно до 50 години ще бъдат изразходвани. Слънце, вятър, биомаса, земна топлина и вода обаче са вечни. Който заложи днес на алтернативните енергии, ще бъде не само независим и ще разполага с чиста енергия, но ще си осигури и технологическо предимство в най-перспективния пазарен сектор на бъдещето. Крайно време е политиката да осъзнае тази перпеспектива и да завърти голямото колело на бъдещето.

Иран и петролът са темата на следната бележка в ЛАНДЕСЦАЙТУНГ:

Рекордната цена на петрола показва, че западните геополитици са си направили криво сметката: рядко е имало по-неизгодна ситуация, за да бъде озаптян напорът към атомното оръжие на една агресивна средна сила от калибъра на Иран. Дрънкането на оръжие от страна на президента Ахмадинеджад се отразява крайно зле на цената на петрола. Допълнителните печалби пълнят хазната на ислямисткия идеолог, който веднага се изстъпва и като финансов помагач на палестинското правителство на Хамас. Надвисналата петролна криза парализира конфликтната готовност на Запада в атомния спор с Техеран. На всичко отгоре наследниците на руските царе и на иранския шах се сближават все повече. Скъпият петрол подхранва мечтите на Кремъл за възраждане на богатата на суровини Русия. Нищо чудно, че Владимир Путин торпедира възприемането на по-твърд курс срещу своя оръжеен клиент, иранския си колега Ахмадинеджад.