1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на печата

Рязкото повишаване на напрежението в Близкия Изток и приятелското посещение на Джордж Буш в Германия са водещите коментарни теми. ТАГЕСЦАЙТУНГ отбелязва:

Дотук израелската демонстрация на сила в Ливан показва единствено безсилие. От военната сила има смисъл, само ако води към постигането на определена политическа цел. Бомбардировките на ливанската инфраструктура целят явно да се окаже натиск върху Бейрут, който да бъде прехвърлен върху Хизбола. Цял Ливан трябва да плати цената за Хизбола – гласи лозунгът на Израел. Тази тактика досега никога не е давала резултат. Напротив – тя винаги е водила до сплотяването на ливанците.

На друго мнение е ХАНДЕЛСБЛАТ:

След като се изтеглиха от южен Ливан през 2000 израелците дълго време реагираха сдържано на дребните сблъсквания в граничната област. Те не спираха да настояват от правителството в Бейрут да разположи там редовни ливански войски. Напразно: без благоволението на Хизбола, никой не може да стъпи в пограничния район. Сега обаче, след отвличането на двамата израелски войници, търпението на Йерусалим се изчерпи. Това е разбираемо. Израелците искат не само да покажат, че военният им потенциал е ненакърнен, въпреки ангажимента в палестинските територии. Целта на офанзивата е южен Ливан да бъде окончателно прочистен от Хизбола.

В АЛГЕМАЙНЕ ЦАЙТУНГ четем:

Тактиката, да се окаже натиск върху ливанското правителство, за да премахне Хизбола, би могла да се увенчае с успех, само ако бейрутското правителство беше господар в собствения си дом. То обаче не е. Сирия и Иран са двете сили, които, по различни канали, диктуват кога да се стреля и кога да се преговаря. Затова Израел бие не там където трябва и няма да постигне нищо със сегашната си офанзива.

ЩУТГАРТЕР ЦАЙТУНГ пише:

В момента ставаме свидетели не само на избухването на трупаната от десетилетия омраза между народите в региона, но и на голямата безпомощност на международната общност. От Америка, ЕС и Русия се чуват призиви за освобождаването на пленените израелски войници. Същевременно се иска от Израел да проявява сдържаност. Ползата от всички тези призиви е реално никаква. Също както телефонните разговори между арабските ръководители, които се консултират как да бъде обезвредена създалата се кризисна ситуация. Остава само смътната надежда, че конфликтните страни ще се опомнят своевременно, преди целият регион да пламне в една вече абсолютно неподдаваща се на контрол война.

Джордж Буш гостува на Ангела Меркел в нейния източногермански избирателен окръг в Мекленбург-Предна Померания – и тя е на седмото небе. В коментара на ТАГЕСПОСТ се засяга един любопитен аспект на визитата:

Чудесен пример за шизофренията на червената и крайно червената политика: докато социалдемократическият министър-председател на федералната област Мекленбург-Предна Померания, Рингсдорф, посрещна Буш на летището и участва в последвалата програма, заместникът му от Лявата партия, Метлинг, се изяви като оратор на една протестна демонстрация. Дори и да е регстрирал тази подробност, Буш ще трябва да я преглътне, тъй като спешно се нуждае от съюзници в чужбина. От своя страна канцлерката Меркел може само да се надява, че сближението с американския президент ще повиши политическия й капитал.