Преглед на печата | Начало | DW | 23.08.2006
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на печата

Най-много коментарни материали днес германската преса посвещава на различните аспекти от близкоизточната проблематика.

Дюселдорфският всекидневник “Ханделсблат” се спира на заплануваното участие на германските въоръжени сили – Бундесвера – в Ливан:

“Всички аргуменвти в полза на германско участие в косово в 1999 и в Афганистан 2001 г., са напълно в сила и за Ливан: Германия не е в моралната позиция да може да откаже да откликне на израелския зов за помощ. Само европейците /а не САЩ или пък даже Бангладеш/ могат да гарантират успеха на мирната мисия на ООН. И преди всичко: и в Ливан също става дума за собствените интереси по отношение на сигурността. Ако за това изобщо все още е необходимо доказателство, то тези дни го доставиха ливанските терористи, които се опитаха да взривят железопътни композиции в Германия. Съществуването на Израел е част от германския държавен резон. Само може дебеле да се подчертае това изречение на Ангела Меркел. Ако искаме това да не бъде само голословно обещания, не бивя да бягаме и от изпращането на сухопътни войски, например по ливанско-сирийската граница.”

ТАЦ от столицата Берлин за заплануваната сделка с подводници:

“Отново Германия ще достави две подводници на Израел. Тази е истински лошата вест. Всички международни усилия понастоящем са насочени към разоръжаването в Близкия изток. Вместо това сега на един от западните партньори се дава да разбере, че е напълно в ред, да се продължи надпреварата във въоръжаването. Подводниците са с такава конструкция, че специалистите по въоръжението се опасяват, че Израел би могъл да ги въоръжи с крилати ракети с ядрени бойни глави. Към това се прибява, че принципно новият принцип на задвижване на тези подводници им позволява да се потапят за по-дълго и да плават на по-големи разстояния. Ето защо те са добри като военен отговор на евентуалната заплаха от Иран. Доставката им обаче именно заради това усложнява търсенето на политически отговор на застрашителните потенциали в региона”.

“Ландесцайтунг” от Люнебург за Иран:

“Самоувереността на Иран несе подхранва само религиозното заслепление и спомените за историческата роля на Персия нявга. Със Садам Хюсеин в Ирак и с талибаните в Афганистан САЩ елиминираха двама от най-важните съперници на Иран. Освен това дърпащите конците от техеран се греят на лъчите на съпротивата на Хизбула в Ливан срещу Израел. Везните на яростта са претоварени: Вашингтон смята, че разпознава в режима на ходжите само кръстници на терора. Техеран се смята за застрашаван и заплашван от кръстоносци. И така прозорецът на дипломацията се затваря. Конфликтът между Хизбула и Израел беше може би само предвестникът на още по-опустошителна война между Иран и САЩ. За европейците имаше може би и ппо уместни моменти, да се изложат на риск с миротворчески корпус в Близкия изток.”

И накрая на днешния преглед на германския печат – откъс от коментар на една тема, която индиректно също е свързана повече или по-малко с Близкия изток: петрола.

“Че скоро ще трябва да го заместваме на широк фронт е ясно още днес. Открит остава все още въпросът, колбко гладко ще ни се удаде прехода. Ако всичко се предостави само на пазара, то съществува опасността, пътят към едно бъдеще без петрол да стане опасно неравен и не една и две държави, които днес още се смятат на силни позиции, утре да се окажат сред губещите. Швеция планира още до 2020 г. Да сложи край на зависимостта си от петрола. Това засега е все още само изявено намерение, но то сочи във вярната посока”.