1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на печата

Разнообразни са темите, които коментират германските вестници днес. Все пак дългата си сянка вече хвърля петата годишнина от терористичните нападения срещу САЩ на 11-ти септември 2001 г. И редица наблюдатели се спират на тази дата или близки до трагедията теми, свързани с тероризма днес.

Първо обаче откъс от коментара на вестник “Меркише Алгемайне” от гр. Потсдам за едно слово на федералния президент на Германия Кьолер пред представители на прокудените след Втората световна война германци, наричани преди промените на изток чисто и просто “реваншисти”:

“Германският президент отправи много сдържано, умно и балансирано слово към землячествата, успя да избегне поляризиращите сигнали и по този начин се нареди сред онези политици, които не инструментализират политически собствената си съдба на прокудени. Антигерманските афекти на Качински придобиха вече едва ли не патологични черти. Очевидно нему се зловиди, че президентът Кьолер изобщо е говорил пред прокудените. Не само това, а му е и убягнало от вниманието, как германците от края на войната насам напреддват в болезнения процес на преработване на собственото минало. Нито един сериозен политик в тази страна не отрича германската вина. Към цялата истина обаче спада и това, че би трябвало да е възможно и германските страдания да бъдат наречени с истинското им име”.

“Зюддойче Цайтунг” от Мюнхен се спира на ядрения спор с Иран:

“Партизаните окупират земите, терористите окупират мисленето в държавния апарат и в мозъчните тръстове, където се коват законите. Те окупират мисленето на хората, които са подложени на тези закони, а последствието е, че всяка мярка към която прибягва държавата, само и само да обещава малко повече сигурност, среща всеобщо одобрение. И така се стига дотам, още повече след 11-ти септември 2001 г., че всеки, който критикува на едро или на дребно някакъв свързан със сигурността закот, бързо започва да се третира като опасност за вътрешната сигурност. Нерядко дори обвиняват такъв човек, че по този начин се превръща без да иска понякога в помощник на престъпниците и терористите”.

Вестникът на Лявата партия “Нойес Дойчланд” от Берлин пише следното за Ирак, Иран и Буш:

“Игнорантщината на първия човек в САЩ е забележителна. Най-малко 38 жертви паднаха само в края на седмицата в Ирак. Един представен почти по същото време доклад на Пентагона говори за 15 % повече атентати седмично през последното тримесечие спрямо първото полугодие. Въпреки това Джордж Буш не вижда никаква гражданска война. Несъмнено на президента на САЩ му се приписва известна незапознатост със заобикалящия го свят. Той обаче е много добре в състояние да предвиди последицата от реалистичната оценка на ситуацията в Ирак. А тя би се равнявала на признанието, че с действията си Вашингтон се провалил напълно. Войната продължава, цивилни лица и войници продължават да загиват в атентати и атаки, независимо и дееспособно правителство няма. И дума да не става пък за грохота, с който се срина цялата фалшификация, с която бе обоснована интервенцията в Ирак. Част от игнорантщината е и да се мълчи относно липсата на концепция за по-нататъшните действия в Средния изток. Ясно е само, че още войници ще трябва да се вербуват за непопулярната работа в междуречието на Тигър и Ефрат. Какво ще последва след края на окупацията не знаят нито в Белия дом, нито в Държавния департамент, нито в Пентагона. Та нали в крайна сметка се подготвя “мисията в Иран”. И в този случай вашингтонските стратегии надали стигат по-далеч от военни удари срещу Техеран”.