1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на печата

Атомният опит, извършен от комунистическия режим в Северна Корея, стресна света. Чуйте коментара на в. ЗЮДДОЙЧЕ ЦАЙТУНГ:

Северна Корея е една безсилна страна. Пленник на един перверзен култ, премазана от един безмилостен диктатор, изоставена от съюзниците си тази страна мутира в едно политическо и социално чудовище. Северна Корея е страна-психопат, и тази страна заедно със САЩ, Русия, Китай, Франция, Англия, Индия, Пакистан и Израел притежава сега атомна бомба. Драматизмът и тежестта на тази новина са огромни... С подземната детонация възникват нови политически и военни опасности. В кръга на ядрените сили Северна Корея е най-непредвидимата и следователно най-опасната страна. Поради потайността на комунистическия режим в Пхенян не бива да се изключва и опасността бомбата да бъде използвана за самоубийствен превантивен удар. Нищо чудно самият диктатор да предпочете окончателния край на своята диктатура пред една задълбочаваща се изолация. Защото едно е безспорно: Северна Корея не се нуждае от бомбата нито за сплашване и още по-малко за защита на своята територия. Страната не е заплашвана и от САЩ и най-голямата глупост от американска страна сега би била да нападнат Северна Корея... Но бомбата не е единственото, което дава повод за тревога. Всъщност най-големият дестабилизиращ фактор е икономическата слабост на Северна Корея. Явно Ким Чен Ир стартира последната фаза в играта за внимание, политическо уважение и за собственото си оцеляване. По-голяма провокация от ядрения опит е немислима – сега на диктатора му остава само войната... Мачът на суперсилите през 21 век ще се играе между САЩ и Китай и тези две сили се сблъскват на границата между двете корейски държави. Ядреният опит на Пхенян повишава напрежението. То може да бъде намалено само ако Вашингтон и Пекин надмогнат различията си в региона и окончателно изолиран г-н Ким, който така обича бомбата.

Руският президент Путин идва на посещение в Германия във възможно най-неподходящия момент – точно след бруталното убийство на критичната журналистка Ана Политковская. ФРАНКФУРТЕР РУНДШАУ коментира:

Германската канцлерка Меркел умее да установява отношения на доверие с трудни партньори. Това беше впечатлението, което остави тези дни с посещението си при турския премиер Ердоган в Анкара. От друга страна демонстративната й близост с американския президент Буш не й пречи да заяви ясно отрицателното си становище относно затворническия лагер Гуантанамо. Посещението на Путин сега отново изисква от Меркел да прояви тази си способност.

Страна, в която критици на правителството като Ана Политковская умират от неестествена смърт, не е чиста демокрация – без значение дали поръчителите на това убийството имат някаква връзка с кръгове близки до Кремъл. Политиката на Москва към Чечения във всеки случай не следва предписанията на Хартата за човешките права. Не отговаря на западните стандарти и подходът към Грузия.

Но въпреки тези различия Германия трябва да полага усилия за разбирателство с Русия. Това разбира се не бива да става за сметка на източна Средна Европа и Прибалтика, където демокрацията също не е укрепнала съвсем. Но солидното партньорство понася ясните думи.