1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на печата

Ядрената провокация, извършена от Северна Корея, продължава да занимава коментаторите. Във ФАЦ четем:

Ким Чен Ир отправи предизвикателство не само към Америка, той нанесе и дипломатическо поражение на Китай. Претенциите на Пекин, че изпълнява стабилизираща роля в Азия, стават неправдоподобни щом Китай не е в състояние да вразуми един свой съюзник. Унижената от малкия си съсед огромна империя няма друг избор освен да се присъедини към международните санкции срещу севернокорейския диктатор или да прибегне до други средства за оказване на натиск върху Пхенян. С една дума: на всички, включително и на китайците, стана ясно колко сериозно е положението.

ТАГЕСЦАЙТУНГ отбелязва:

Каталогът на ООН с предложения за санкции срещу Северна Корея, формулирани от Вашингтон и заострени още повече от Токио, не изглежда особено ефикасен. Трудно е да се очаква особен резултат от налагането на санкции и други мерки срещу един режим, вирееещ и без това в пълна изолация. Шанс за деескалацията на конфликта може да се открие само ако президентът Буш се завърне към линията на предшественика си Клинтън и даде на Пхенян достоверна гаранция за ненападение.

В ЦЕЛЕШЕ ЦАЙТУНГ четем:

Дори Съветът за сигурност на ООН да вземе решение за най-широки санкции, включително военни стъпки, Ким Чен-Ир може да бъде сигурен в едно: държави, притежаващи ядрено оръжие, никога няма да го нападнат. Твърде непредвидим е рискът от евентуален ядрен отговор. Съпротивата на Милошевич можа да бъде прекършена с бомбите на НАТО само защото той нямаше атомно оръжие. Същото се отнася и за Садам Хюсеин. С една дума: атомните апетити на деспоти като Ким Чен-Ир и Ахмадинеджад могат да бъдат пресечени само с единни действия на Вашингтон, Москва и Пекин.

По повод посещението на руския президент Путин в Германия, вестник ЛАНДЕСЦАЙТУНГ пише:

Времето на руско-германското побратимяване отмина. Когато СССР се разпадна, Ангела Меркел беше гражданка на ГДР. Това я имунизира срещу погрешната преценка на Герхард Шрьодер, който виждаше в своя близък приятел и петролен барон Владимир Путин един “истински демократ”. Това, че Путин обещава основно разследване на убийството на своята критичка Ана Политковская, са само обещания. По правило поръчковите убийства в Русия остават неразкрити. Единствено медийната свобода може да защити журналистите от убийците. Само че днешният повелител на Кремъл, като бивш служител на КГБ, има твърде противоречиво отношение към обществеността и демокрацията. Това трябва да знаят онези в Германия, които водят страната към все по-голяма енергийна зависимост от Русия.

И накрая ЩУТГАРТЕР ЦАЙТУНГ за приемника на Кофи Анан като генерален секретар на ООН:

На Бан Кхи Мун няма да му липсва работа. Въпросът е дали тя ще е по силите му. Хора, които го познават, казват, че на корееца му липсвали ръководни качества. Американският представител в ООН го описа дори като “типичен високопоставен чиновник на световната организация”. Бан не бива да се примирява с подобна роля. Въпреки ограничената си реална власт, генералният секретар на ООН трябва да бъде политическа и морална инстанция.