1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на печата

Новите данни за емиграцията на предимно млади хора от Германия предизвикват тревога сред коментаторите. Ето първо АЛГЕМАЙНЕ ЦАЙТУНГ:

Сред модерните емигранти има много - прекалено много - които са млади и с висока квалификация. Те напускат страната, чиято солидарна общност им е дала възможност да се изучат и която затова би могла да има поне моралната претенция за ответна услуга. Само че това си остава в сферата на пожеланията. Дърварят, който иска да се изнесе в Аляска, може да заминава. Същото обаче едва ли би могло да се каже с леко сърце за онзи, който след тринайсет години училище и дванайсет семестра следване, поема в същата посока - но отива в "Бойнг" в Сиатъл. Същевременно би трябвало да се създадат повече стимули, за да бъдат убедени тези млади хора да останат в родината си.

НОРДБАЙРИШЕР КУРИЕР по същата тема:

Навлизането на младите хора в професионалния живот не е никак лесно. Лошо заплащане за добра работа е обичайната практика, която предизвиква разочарование и дори песимизъм. Масовите уволнения допринасят още повече за унищожаването на положителните перспективи. Така че онези, които искат да задържат тук младите хора, би трябвало да се замислят как да им създадат един по-атрактивен трудов свят.

Бившият канцлер Шрьодер издаде мемоарите си - повод за многобройни коментари в днешния печат. Ето първо мнението на ВИСБАДЕНЕР КУРИЕР:

Мемоарите на Шрьодер се появяват едва една година след слизането му от политическата сцена; при такава къса ретроспектива някои от преценките му заплашват да се окажат доста късогледи. Твърде пресен е например гневът на Шрьодер от непокорните профсъюзни функционери, твърде лишена от дистанция преценката му за руския президент Путин! Особено съмнително е дали му се полага да критикува актуалната политика на своята приемничка на канцлерското кресло. Още повече, че Меркел и Мюнтеферинг всъщност продължават по същество политиката на Шрьодер - и получават същите лоши бележки от избирателите.

В ТАГЕСШПИГЕЛ четем:

Виждаме как един политик въздига своето време в епоха, как "винаги" се е ръководил от държавнически съображения. Едва тук се превръща в стратегия нещо, което преди това не винаги е било стратегическа политика. Всичко е въпрос на интерпретация и Шрьодер бърза сам да обрисува историческия си портрет преди историята, тоест онези които я пишат да са сторили това.

ДИ ВЕЛТ пише:

Докато беше в Берлин Шрьодер постоянно заиграваше с популярното. Той отвори вратите на канцлерството за културни мероприятия, дискутираше публично с поети, музиканти, артисти и изобщо изпитваше явна наслада от близостта си със забавата; може би защото усещаше, че с бонския стил не може да се прави политика в метрополията Берлин. Мемоарите на Шрьодер са мемоарите на един поп-идол, който не вярва, че приемничката му е в състояние да изнесе същото голямо шоу.

ХАНДЕЛСБЛАТ се спира на навлизането на Дойче бан, германските железници, в борсовия бизнес:

Приватизацията има поне две предимства: едно принципно и едно конкретно, практическо. Принципното измерение е, че едно предприятие с частен капитал работи по-ефективно. Участието на частни инвеститори превърна Дойче бан в гъвкаво и динамично развиващо се предприятие. Това би било от полза за клиентите на фирмата. Конкретният аспект е по-банален: германските железници имат нужда от пари. На капиталовите пазари е пълно с инвеститори, готови да напомпат нужните пари в Дойче бан. А германската фирма има нужда от тези пари, за да дръпне напред в условията на изостряща се европейска коонкуренция. Защото отвъд нашите граници има могъщи предприятия, на първо място френските железници, които само дебнат да притиснат германския си съперник в ъгъла.