1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на печата

Скандалът с позорните снимки на германски войници от Афганистан продължава да заема централно място в коментарните колони. Но първо – поглед към една друга пареща тема: състоянието и перспективите на германско-полските отношения по повод днешната визита в Берлин на премиера Качински. ЛАУЗИТЦЕР РУНДШАУ пише:

Посещението на полския министър-председател е само междинен етап по пътя към едно ново, все още несигурно съседство. Управляващите в Полша имат понастоящем затруднения с отиграните и уж така успешни уверения в приятелство и добросъседство. Големият съсед на Запад бива дефиниран почти като същия голям проблем, както и Русия, традиционния враг на Изток. Само че това не е нито изненадващо, нито би трябвало да ни обезпокоява прекомерно и то няма да доведе до трайна и дълбока конфронтация с Полша. Управляващата коалиция във Варшава е слаба. Поляците все още търсят себе си.

Ето мнението на ЗЮДДОЙЧЕ ЦАЙТУНГ:

От берлинската визита на премиера Качински едва ли би могъл да се очаква пробив в забуксувалите германско-полски отношения. Ще може да се отчете обаче като успех, ако полският гост съумее да остави на заден план фиксацията си върху историческите страдания на своя народ – и престане да пренебрегва усилията на германците към компенсация и преосмисляне на миналото. Повечето от сънародниците на Качински правят това отдавна и изобщо не се смятат за застрашени от германците. Напротив, те разбират, че добросъседството е от полза и за двата народа, обречени така или иначе да бъдат съседи.

И сега към постоянната тема тези дни: скандала с германските войници в Афганистан. ФАЦ отбелязва:

Зловещите снимки със скелетите от Афганистан потресоха германската общественост така силно, защото влизат в противоречие с представата за германския войник като “гражданин в униформа”. Политиците от всички партии насаждаха досега посланието, че нашите войници в чужбина са ангажирани в една хуманитарна, та дори цивилизационна мисия. Това послание обаче се сблъсква с неприятната действителност, че борбата и войната са екстремни състояния, които неизбежно имат една нецивилизована, една нечовешка страна – въпреки всички споразумения за “правилата на играта” и въпреки всички усилия за възпитаване и обучаване на военния персонал. Това не е извинение, но е част от действителността, за която никой не обича да се говори.

Другият голям франкфуртски ежедневник ФРАНКФУРТЕР РУНДШАУ отстоява следната гледна точка:

След последния скандал дискусията за чуждестранните мисии на Бундесвера трябва и ще стане по-сериозна. Това не означава автоматично да се поставят под въпрос тези мисии. Но фактическата липса на краен срок за тях, било на Балканите, в Афганистан, а от скоро и в Ливан, води от един момент нататък към привикване с обстановката, а оттам – към отслабване на ангажимента и вниманието. Това се отнася както за войниците, така също за политиците и за обществото. Шокиращите снимки от Кабул учат: точно така не бива да става.

И накрая коментарът на НЮРНБЕРГЕР ЦАЙТУНГ за ливанската мисия на германския ВМФ:

При няколко случая вече стана тъкмо онова, което по убеждението на германското правителство никога не биваше да става: пряка конфронтация с израелски войници. Въпросът “защо” едва ли ще получи отговор. Достатъчен е обаче фактът, че въпреки уверенията в противното на Израел, няколко пъти вече почти се стигна до сблъсък. Така че преди да е станало най-лошото, германските кораби трябва колкото сте може по-скоро да бъдат изтеглени обратно.