1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на печата

В днешните германски вестници преобладават вътрешно-политическите и икономическите коментарни теми. Една от новините на вчерашния ден бе свързана с предложението на Федералната служба за околната среда по германските аутобани да се въведе генерално ограничение на разрешената максимална скорост до 120 км/ч, което би намалило рязко емисиите на въглероден двуокис, а и би допринесло за по-малко жертви на ПТП

.

Шефът на Федералната служба отправи остра критика към автомобилната индустрия, която вместо по-икономични автомобили, произвежда такива с “мощността на няколко кавалерийски полка”. Впрочем за разлика от Федералната служба по околната среда Федералното министерство на околната среда отхвърля идеята. А ето и коментара на байройтския всекидневник “Нордбайришер Курийр” по темата:

“Малко по-малко хектика на аутобаните би била от полза, някоя и друга луда глава би се поохладила може би от държавно предписаната спирачка. Ала то надали ще компенсира предимствата на малкия останал брой скоростно нерегламентирани магистрали. И аутобаните трябва да се класифицират по пропускателната им способност, а тази способност нараства, когато при подходящи пътни условия може да се кара със скорост над 120 или 130 км/ч. Това пести време и увеличава удоволствието за онези, които са на път не само за да пристигнат. Нека по-добре се откажем от новите ограничения на скоростта и осигурим свободен път в иначе така регламентирания заобикалящ ни свят”.

Малко по-различна е позицията на друг баварски вестник – “Ландсхутер Цайтунг/Щраубингер Тагблат” за ограниченията и автомобилната индустрия:

“Автомобилната индустрия е глезеното дете на политиците – защото създава работни места и покорно плаща данъци. Когато обаче някой гражданин се качи на произведения автомобил или пък дори тръгне с него на път, той се превръща в омразен обект за политиката. Същите тези политици не пропускат нито една възможност да доят автомобилиста. Като се абстрахираме от идеологически оцветения спор за ограниченията на скоростта, автомобилистите се превърнаха в любима мишена на държавната финансова алчност. Намалени наполовина бяха данъчните отчисления за пътуващите на по-големи разстояния до работните си места, задават се винетки, от първи януари цените на горивата нарастват с най-малко още 6 цента за литър. Както и при еко-данъка туй отново е последствие от държавния грабеж. Отдавна вече бензиностанциите са сред най-преуспяващите филиали на данъчните служби.”.

Вестник “Халбронер Щиме” се спира на планираната от правителството специална програма за трудова заетост на дълготрайно безработните:

“Политиците винаги са се поддавали на изкушението, сами да се намесват пряко на пазара на работната ръка. Програмите трябвало сега да разкриват работни места, както отново иска да ни каже федералното правителство. Сто хиляди работни места щели да се осигурят. Звучи добре. Създава се представата за запретнали ръкави народни представители. Обаче това впечатление е измамно. Трудовият пазар не функционира нито по желание, нито по планиране, а сие, както се съдържа в самото наименование – “пазар”. Политиката не може да създава работни места, вадейки ги като фокусник от шапката, а може само да създава стимулиращи рамкови условия”.

Дюселдорфският всекидневник “Ханделсблат” за конфликта в Сомалия:

“Възмутената реакция на арабския свят спрямо намесата на Етиопия и провалилото се осъждане от Съвета за сигурност на ООН са предупредителни сигнали. Наистина във формално отношение може да се използва аргумента, че сваленото от ислямистите преходно правителство на Сомалия само е помолило за помощ. Ала в арабско-ислямския свят се създава впечатлението, че Западът, Русия и китай правят разлика между “добри” и “лоши” интервенции. Добри, а не за осъждане изглеждат очевидно онези, които са насочени срещу ислястки режими, защото се вписват в широките и обясняващи много неща рамки на борбата срещу терора”.