1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на печата

Следва обичайният преглед на германския печат:

В центъра на коментарния интерес е новата иракска стратегия на Белия дом, оповестена от президента Буш. Започваме с коментара на ТАГЕСШПИГЕЛ:

Той поемал цялата отговорност. Това беше най-важното изречение в речта на президента. Да, след започването на войната бяха допуснати грешки, но главната грешка беше самата война. Има ли наистина полза от изпращането на нови войски в Ирак? Никой, дори и самият Буш не знае това. Онова обаче, което всеки знае, е че тази драма е неговото завещание. И той, Буш, трябва да отговаря за нея и да живее с обвинението, че е дал заповедта за може би най-фаталната война в историята на Америка.

ФАЦ отбелязва:

Без американците, Ирак би станал плячка на центробежни сили. Но тъй като вътрешнополитическият насрещен вятър стана много силен, Буш също се видя принуден да свърже известни условия с продължаващото американско присъствие. Натискът върху правителството на Малики най-сетне да се нагърби с повече отговорност значително се повишава. Естествено заплахата, че търпението на Америка не било безкрайно, не променя факта, че Буш остава в зависимост от способността на Малики да се наложи. Това е една дилема, от която няма измъкване. Но грешката на Буш беше и си остава, че още от самото начало американските сили в Ирак бяха недостатъчни. Че той самият, след всички жертви, признава сега този факт не е кой знае каква утеха.

ЩУТГАРТЕР ЦАЙТУНГ пише:

Планът Буш се основава на две верни предпоставки: първо, без стабилизирането на Багдад, Ирак няма шанс да се успокои и да хвърли всички сили в изграждането на страната; и второ, без военното присъствие на американците страната ще затъне в гражданска война. Това навежда на извода, че САЩ не могат да си позволят да се провалят. Затова Буш излиза с една нова стратегия, макара че тя се посреща преобладаващо със скептицизъм.

Ето мнението на ОСТТЮРИНГЕР ЦАЙТУНГ:

Също и комисията Бейкър, чийто отчет бе равносилен на декларация за банкрут, съветваше да се предприеме един последен опит за спасение. Само че нейният съвет как да стане това сочеше в друга посока. Буш прави точно обратното: ние, а не иракчани, трябва да гарантираме сигурността на хората в Ирак, казва той. Зад затворени врати Буш бил казал, че планът му ще функционира, “защото трябва да функционира”. Това е смелостта на отчаянието и идеологията на волята.

Критичен е и коментарът на ЛАНДСХУТЕР ЦАЙТУНГ:

В едно отношение Буш остава верен на себе си: той продължава да залага на ястребите в своя апарат, чиято централна фигура бе уволненият междувременно министър на отбраната Ръмсфелд. Буш упорито пренебрегва умерените гласове - например онзи на новия министър на отбраната Гейтс, който заяви открито пред Сената, че войната в Ирак не може да бъде спечелена.

В ЕСЛИНГЕР ЦАЙТУНГ четем:

С още повече оръжия и още по-голямо военно присъствие Ирак няма да бъде умиротворен. Липсва политическа концепция за ангажирането на международната общност – включително Сирия и Иран, - в един процес, целящ решаването на етническите конфликти и предотвратяването на открита гражданска война, която може да подпали целия регион.

И накрая гледната точка на ФРАНКФУРТЕР РУНДШАУ:

Европейските партньори и критиците в самата Америка, всички те не могат да направят почти нищо. Те трябва просто да регистрират факта, че в Белия дом седи един твърдоглав политик, който е много далеч от действителността. Той ще управлява още две години и няма да реши никакъв проблем. Защото той самият е проблемът.