1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на печата

Следва обичайният преглед на германския печат:

Германските медии са във възторг от отличаването с Оскар за най-добър чуждестранен филм на “Животът на другите”, творбата на младия германски режисьор Флориан фон Донерсмарк. Ето първо какво пише БЕРЛИНЕР ЦАЙТУНГ:

Успешните филми винаги работят за сметка на спецификата. Много от действителността се разпилява по пътя от ГДР до Холивуд. Този филм работи с една редуцирана морализаторска естетика. Става дума за прасцени на държавния контрол, за копнежа на потисника по живота на потисканите. Поради тази причина американската публика може да се вживее в “Живота на другите”, въобразявайки се, че е по сходен начин жертва на заострения контрол след 11 септември 2001. Откакто преди две седмици филмът тръгна по американските кина, тукашните медии постоянно твърдят, че “животът на другите е нашият собствен живот”.

В ХАНДЕЛСБЛАТ четем:

Фактът, че тъкмо американската Академия отличава политическата работа на Донерсмарк, не е лишен от ирония. Тъй като в родината си режисьорът не получи признанието на иначе така самовлюбения кинофестивал Берлинале. Може би е по-лесно да се награждават критични политически филми от Китай, да кажем, вместо потъването в собственото минало. Това се отнася може би и за американското жури. Но какво значение има това? Днес Германия ликува. Ние сме Оскар!

В текст, разпространен от медиите, бившият терорист Кристиан Клар, който след повече от 20 години в затвора сега е подал молба за помилване от германския държавен глава, зове за “поражение на плановете на капитала”. Ето коментара на ФРАНКФУРТЕР РУНДШАУ:

Празнословието на Клар не казва обаче нищо по въпроса дали той трябва да бъде помилван или не, освен ако не сме на мнение, че подобни политически приказки са повод за доживотен затвор. Ако от писанието на Клар може да се изведе някаква мисъл, тя е, че затворът явно не е подходящо място за придобиване на политическа мъдрост. От неговия бъкащ от баналности текст не може да се стигне до извода, че бившият терорист смята отново да се хване за оръжието. Може би трябва наистина да го пуснат да усети въздуха на свободата, за да се научи да я цени.

И мнението на ЗЮДДОЙЧЕ ЦАЙТУНГ:

По същество становището на Клар не променя нищо: свободата на мнението обхваща целия спектър от радикални политически изявления до пълни глупости. Тя свършва едва там, където е налице наказуемо деяния, а памфлетът на Клар очевидно не пресича тази граница.

Колоездачът Ян Улрих, единственият германец спечелил Тур дьо Франс, напуска колоездачния спорт; едно безрадостно събитие, предвид изключването му от миналогодишния турнир по съмнения в употреба на допинг. Коментарът на вестник МЕРКИШЕ ОДЕРЦАЙТУНГ изразява преобладаващото мнение:

Улрих ще трябва да живее със стигмата на измамник, въпреки че така и не можа да се докаже дали наистина е взимал допинг. Така или иначе завесата се спуска над кариерата му. Щеше ни се да му пожелаем по-добро оттегляне, но това е невъзможно. Колоездачният герой на Германия, който навремето беше на едно равнище с идолите Михаел Шумахер и Борис Бекер, проигра най-безгрижно оказаното му доверие. Днес не ни остава нищо друго освен да го съжаляваме.