1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на печата

Следва обичайният преглед на германския печат:

Решението на германския Конституционен съд, определящо обиска на редакцията на списание “Цицеро” през 2005 за противоконституционен, се приветства като победа на свободата на печата над зачестилите опити за ограничаването й. Вестник ТЮРИНГЕР АЛГЕМАЙНЕ отбелязва:

Съдиите от Карлсруе се изразиха съвсем ясно. Обискът на списание “Цицеро”, заради една публикация в която се цитира секретен документ на Федералната криминална служба, е незаконно деяние. Така след дългото ходене по инстанциите накрая свободата на печата се оказва с укрепнали позиции. В други страни може да е по-различно, при нас в Германия обаче разследващите власти не могат да си позволяват всичко – дори когато се мотивират с растящата терористична заплаха. Журналистът, естествено, не стои извън закона. Но журналистът не е престъпник, когато изпълнява служебния си дълг: да информира вярно и своевременно обществеността.

ХАНДЕЛСБЛАТ пише:

Решението от Карлсруе възстановява най-сетне правовата сигурност. Но свободата на печата си остава под заплаха. Защото бюрократите продължават да мъдрят и планират нови и нови механизми за надзор и контрол. Защо например телефонните разговори на журналистите, за разлика от съдиите или свещениците, не са защитени от подслушване? Така че има да се прави още много, за да остане свободата на медиите сигурно защитена от посегателствата на държавата. Решението на Конституционния съд показва колко важна е свободата на медиите за благото на демокрацията.

В ЩУТГАРТЕР ЦАЙГТУНГ четем:

Сега, след като защитихме свободата си, е важно самите медии да започнат дискусия за границите на отговорното използване на собствената свобода. Защото медиите не разполагат със своите права, за да произвеждат само сензации в името на собствената си печалба. Вестниците не са продукт като всички останали. Затова те трябва да се отнасят най-отговорно към правата, с които разполагат.

ФРАНКФУРТЕР РУНДШАУ пише:

Защо всичко това не трябва да интересува само ангажираните в полето на медиите? Защото защитата на свободата на печата засяга всички нас. В ежедневието това може да не се забелязва, но дори самият факт, че отговорните фактори в политиката и бизнеса знаят, че действията им може да добият публичност, предлага известна защита от произвола. За щастие има законови инициативи, целящи да се стеснят възможностите за държавна намеса в свободата на печата. Тези инициативи трябва да се увенчаят с успех. Защото основните права не само на журналистите ще бъдат застрашени, ако се окаже, че те са на сигурно място само в Карлсруе.

Ето мнението на ЗЮДДОЙЧЕ ЦАЙТУНГ:

Тази присъда е опит за реабилитиране на едно основно право. Конституционните съдии се опитват да възстановят практическата му стойност. Те не се ограничават до изтъкване на значението на редакционната тайна. Те напомнят на полиция, прокуратура и съдилища да тълкуват нормите на наказателното право и повелите на сигурността в светлината на свободата на печата. Занапред обиските на редакции и частни жилища, за да се открие някой информатор, са недопустими. Свободата на печата придобива нови сили.

Ще завършим с предупреждението на ЕСЛИНГЕР ЦАЙТУНГ:

Тази присъда не освобождава журналистите от задължението им да оглеждат критично своите източници, да внимават за прецизността на фактите и да дават възможност на обвинените да изразят своето становище. Защото не всеки предполагаем скандал се оказва накрая винаги такъв.