1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на печата

Повечето германски вестници продължават да коментират встъпването в длъжност на новия френски президент, в контекста на германско-френските взаимоотношения. Напрегнатата обстановка в ивицата Газа също е предмет на анализи. От вътрешно-политическите теми се открояват коментарите относно бъдещото изграждане на детски ясли и градини в Германия.

По първата тема вестник Олденбургише фолксцайтунг пише:

Това беше ясен сигнал за последователност. Още в деня на встъпването си в длъжност френският президент Никола Саркози пристигна в Берлин за да подчертае продължаването на специалното приятелство към Германия. Колкото и това да беше положителен жест, толкова проблематично ще бъде за Саркози да изпълни със съдържание политическата символика. Във вътрешно-политически акспект наследникът на Жак Ширак,Саркози, има премного задължения и ако започне да се грижи усилено за Европа, неговата Херкулесова задача във вътрешно-политически план едва ли ще му се удаде.

Дер Тагесшпигел от Берлин коментира германско-френските взаимоотношения от малко по-друг ъгъл. Цитираме:

И Меркел и Саркози знаят много добре, че идната година предстои ревизиране на европейския бюджет. Както и преди Франция се числи към най-големите страни, които се ползуват от огромните аграрни субсидии. И ако Париж иска да бъде сигурен, че неговите селски стопани и в бъдеще ще бъдат сред най-големите печеливши от брюкселските плащания, тогава му трябва силната подкрепа от Берлин. Саркози трябва в бъдеще сериозно да се замисли по този въпрос, ако иска, както се очаква от него, офанзивно, да представя френските предприемачи в Обединения европейски пазар.

Тагесцайтунг от Берлин се спира на ситуацията в палестинските територии и пише:

Никога досега отговорността за тази безперспективност не е била до такава степан в ръцете на палестинското ръководство, както през последните дни. Гражданската война е самопризнание за неговия пълен провал. В дългосрочна перспектива латентното състояние на гражданска война в Паластина може да бъде преустановено само чрез безкомпромисно разоръжаване на всички милиции. И чрез разпускането на всички войнствуващи, религиозни, политически или криминално организирани банди и групиравки. Освен това при обявяване на извънредно положение международната помощ, дори интервениция е неизбежна.

Нойе Вестфелише Цайтург от Билефелд коментира мерките за сигурност около срещата на Г-8 в курорта Хайлигендам. Във вестника четем:

Това, че държавата не иска в Хайлигендам и пиле да прехвръкне, вече го доказа със строежа на 12 -километровата метална ограда, която е и 2.50 висока. Но това, че на разстояние от 200 метра околовръст са забранени всякакви събирания под открито небе, вече звучи абсурдно. За няколкото войнствуващи автономни личности и изкуствената преграда би била достатъчна. В противен случай можехме да си спестим 12-те милиона евро за строежа на стената. Заповедта за забрана на събиранията на 200 метра околовръст вече е доста подозрителна и напомня на свръхреакция, както и съвсем наскоро мащабната полицейска и прокурорска операция срещу вероятни войнствено настроени антиглобалисти в Берлин и Хамбург.

А сега няколко извадки от коментари за днешната среща на върха ЕС-Русия.

Ето какво четем в Мюнхнер Меркур.

Канцлерът Меркел трябва от една страна да убеди Путин, че НАТО и ЕС не са пилци, които при първата по-силна дума се разпръскват на различни посоки. От друга страна тя трябва да се опита да предотврати партньорите й да продължат да провокират кремълския шеф. Русия и ЕС имат нужда един от друг.Разликата в системите на комунистическите и капиталистическите държави е история и за нова ледникова епоха няма никакво рационално основание.

Меркише Алгемайне от Потсдам продължава темата. Цитираме:

Срещата с Владимир Путин на брега на Волга не е някаква елементарна мисия за Ангела Мрекел.От една страна тя иска да подобри климата между Русия и Запада, а от друга страна трябва да отстоява европейските позиции, в качеството си на председател на Съвета на министрите на ЕС. А тези позиции не съвпадат в много отношения с тези на Кремъл. Не е необходимо човек да бъде ясновидец, за да предскаже, че в Самара едва ли ще има значителен пробив. Ако накрая и у двете страни регистрираме пораснало доверие, повече отколкото досега, това вече ще бъде значителен успех.

Ще завършим с извадка по същата тема от вестник Берлинер Моргенпост, където четем:

Ако в кризата на отношенията между ЕС и Русия има нещо положително, то е познанието, че Русия под управлението на Владимир Путин не е мечтаният партньор. Путинова Русия е в много по-висока степен конкурент и противник, отколкото приятел. Страната до такава степен изостави пътя към демокрацията под управлението на бившия агент на КГБ, че не може да се очаква бърз обрат. Кризата в отношенията носи обаче и положителни неща. Първо това, че досега изпокараните европейци най-сетне говорят в един глас по отношение на Русия. И второ, че вече отношенията с Москва не зависят от сърцераздирателни уверения в приятелство, а от чисти интереси.