1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Преглед на печата

Думите на германския президент Хорст Кьолер, че условията на живот в Германия не са еднакви навсякъде в страната и че ще трябва да останат така, е тема на обширни коментарни в днешните вестници. Ето първо какво пише "Ди велт":

Шумът около интервюто на Кьолер привлече вниманието към един член на конституцията, който обикновено не намира широк обществен интерес. Става дума за чл. 72, в който задачата по установяването на равностойни условия на живот в цялата страна се възлага на държавата. Критиците на президента твърдят, че той потъпквал тази постановка. Но какви са тези равностойни условия и изобщо какъв е смисълът на този член? Неговата цел е да дефинира ролята на федералната държава по отношение на федералните области. Но така или иначе не съществува еднозначно тълкуване на съдържанието на този член. Не е излишно обаче да се напомни, че равностойни не означава еднакви, тоест че различията са допустими и естествени.

В мюнхенския "Тагесцайтунг" четем:

Новият президент беше обявил, че ще бъде един неудобен държавен глава. Само че и той вероятно не е очаквал, че ще предизвика раздор в цялата страна по въпроса за различията между Изтока и Запада. Думите му за неравенството на жизнените условия в Германия предизвика лавина от умни и по-малко умни коментари и изявления. Изведнъж всички отново говорят за източна Германия - което не е зле, тъй като всичко, което бе изприказвано досега по темата, бяха предимно празни приказки. Факт е, че през 1989 ГДР беше на равнището на Полша и Чехия. Това би трябвало да е изходната база за сравнение. Факт е също, че много източногерманци в продължение на години живяха с илюзии. Може да се спори по това дали подходът на президента Кьолер и моментът - точно преди областните избори - са най-удачните, но че за Изтока трябва да се говори открито стои извън всякакво съмнение.

"Зюддойче цайтунг" по същата тема:

Обединението на Германия е най-голямата политическа задача от 1945 насам, може би още по-трудна, отколкото бе възстановяването на двете Германии след войната. Че на това дълго време не се гледаше така както на Запад, така и на Изток - беше грешка. Днес е налице поне единодушие, че това е една трудна задача. Който, като Кьолер, припомни това не трябва да бъде винен за самия проблем.

И две мнения по плановете на руския президент Владимир Путин за още по-голяма концентрация на властта в Москва. Първо - "Ханделсблат":

Путин мотивира намеренията си с необходимостта от по-нататъшно укрепване на "вертикалата на властта". Сякаш вече не е така: Думата, Съветът на федерацията и правителството отдавна имат за ориентир само лоялността си към Кремъл, а областите са поставени под надзора на Москва. В парламента партията на Путин разполага с мнозинство от две трети, с което може да прави каквото си иска с конституцията. Досега президентът се задоволяваше с това да "направлява" руската демокрация. Сега той учредява една контролна система.

И гледната точка на "Нордкуриер":

Путин не трябва да се опасява от силна съпротива срещу своите планове. Повикът за "силна ръка" и без туй отдавна се чува по руските улици. Какво ще стане обаче, ако положението не се подобри и със самодържеца Путин начело? Дали тогава той ще посегне безостатъчно към цялата власт или сам ще се провали политически? И двата варианта са еднакво ужасяващи. Защото в момента никой не знае как би изглеждала Русия без Путин.