1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на печата за понеделник 16 август 2004 год.

Като се изключи набъбването на спортните страници на вестниците и в Германия във връзка с летните олимпийски игри в Атина, нищо не се е променило по отношение на темите, върху които акцентират коментаторите: германската вътрешна политика и социалните реформи на червено-зеленото правителство са преобладаващи и в първия работен ден от новата седмица. Сред външно-политическите теми се открояват темите за положението в Ирак е за задаващите се президентски избори в Афганистан.

Но нека и ние в сянката на Атина, да започнем с един ”олимпийски” коментар. От всекидневника Мителдойче цайтунг, излизащ в гр. Хале:

”Не други, а две тръцки супер-звезди се оказаха във фокуса на явлението ”допинг”. Спринтьорите Костас Кентерис и Еканерини Тану от години насам водят борците срещу допинга за носа, без да бъдат хванати. За целта са им били необходими помагаци. Лекари, треньори, функционери. Такива явно има в Гърция. Сега два пъти те не са явиха на контролен преглед. Тежка простъпка, която всъщност може да бъде наказана само с лишаване от съзтезателски права. Правилата се недвусмислени. Те обаче изглежда не важат за НОК на домакините. Гърците предават ”Черния |петър” по-нататък. МОК ве бива да се впечатлява от гръцките мечти за медали, а трябва да наложи наказания без оглед на личностите”.

Ето и откъс от коментара на вестник Везер курир от гр. Бремен за ситуацията в Ирак:

”Опитът да бъдат спечелени радикалните привърженици на шиитския проповедник Муктада ел Садър, беше колкото заслужаващ уважение толкова и безнадежден. И афганистанците щяха да се провалят, ако бяха предложили на талибаните да участват в политическото бъдеще на страната като партия. Работата е там, че екстремистите не могат да се примирят с демократичните процеси. Още повече пък, когато религиозният фанатизъм и жертвоготовността не допускат дори и най-обикновен прагматизъм. Значи ли това, че би трябвало да се отложат всички усилия за демократизация, докато се възцарят поне донякъде сигурни условия т.е. за неопределено време? Със сигурност не, защото последвалата от тук политическа безперспективност би била изцяло в услуга на екстремистите и би им донесла нови привърженици.

Ето накрая и откъс от коментара на дюселдорфския всекидневник Ханделсблат за предстоящите президентски избори в афганистан:

”Ето че най-сетне ООН разпространи една недвусмислено положителна новина. От приблизително десет и половина милиона гласоподаватели за президентските избори до изтичането на срока в неделя са се регистрирали над 9 милиона и 600 хиляди афганистанци. Много повече от очакваното. Несъмнено може да се допусне, че при регистрацията са допускани многобройни грешки, например чрез двойна записване Освен това сигурно може да се приеме, че броят на регистриралите се в югоизточната част на страната е чувствително по-нисък, защото там станаха най-много покушения и заплахи срещу наблюдателите от ООН и регистриращите се за изборите. аЛа напредъкът в Афганистан трябва да се измерва с възможното. Централн-азиатската развиваща се страна със сложно смесеното си население и с оглед на историята не може за кратко време да се превърне в образцова демокрация по западен образец, а и вероятно никога няма да стане такава. Ала неочаквано живият интерес към изборите, както и фактът, че освен титуляра Хамид Карзай има още 17 кандидати, е вече знак на надеждата”.