Преглед на някои седмични издания | Начало | DW | 24.08.2007
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на някои седмични издания

Темите: Защо руснаците купуват недвижима собственост в Абхазия? Има ли нужда от кандидат-студентски изпити в германските университети?

default

Провокация- руска ракета на грузинска територия

Грузинският президент се опасява от това, че територията на страната му ще бъде изкупена. Все повече руски инвеститори се установяват на Черноморското крайбрежие в отцепилата се от Грузия република Абхазия, пише седмичникът „Райнишер меркур”. В статията се отбелязва, че победата на Путин в надпреварата за домакинството на зимните олимпийски игри през 2014-та година е привлякло погледа на международната общественост към неразрешените политически конфликти в кавказкия регион. „Райнишер меркур” пише:

Чечения не е далеч, Южна Осетия е близко, а Абхазия е кажи-речи пред вратата. Да, региона около Сочи вече излиза извън границите и опира до плажовете на Абхазия. Руски предприемачи купуват с размах имоти.

Кметът на Москва Лужков и синът на бившия руски премиер Черномирдин влагат рубли и долари по крайбрежието около абхазката столица Сухуми. При това те само опресняват вече съществуващи контакти. Защото по съветско време курортите на Абхазия бяха запазени за номенклатурата.

Проблемът обаче е в това, че Абхазия не е самостоятелна държава, а част от Грузия. Ето защо президентът й Михаил Саакашвили заяви: “Ако руски инвеститори започнат да развиват предприемаческа дейност в Абхазия, без да се съобразяват с факта, че това е грузинска територия, ние няма да стоим със скръстени ръце”.

Действително, навремето Сталин, самият той грузинец, заселва принудително десетки хиляди семейства в Абхазия и я присъединява към Грузия, припомня седмичникът “Райнишер меркур” преди да опише грузинско-абхазкия конфликт след края на Съветския съюз. В статията се припомня, че грузинското поражение в Абхазия е последвано от примирие, сключено с помощта и контрола на руснаците.

“Райнишер Меркур” пише:

Абхазия от своя страна си създаде химн, собствено знаме и избра наскоро нов парламент. Освен това тя се съюзява с други подобни на нея държавни образования, като например Южна Осетия, която също виси политически между Русия и Грузия, или пък Транснистия, която е част от Молдова, но иска да се присъедини обратно към Русия. Самата Абхазия сравнява себе си с Косово и стремежа му към независимост. Предполага се дори, че Москва е готова да се съгласи с независимостта на Косово, ако в отговор на това получи това, което иска в кавказкия регион, т.е. ако се стигне до отцепването на Абхазия и Южна Осетия от Грузия.

В този случай Русия няма да спечели от териториална гледна точка, но пък ще се снабди с буферна зона спрямо една държава, която се противопоставя на Москва и получава подкрепа от Запада, най-вече от американците. Черноморските пристанища на Грузия са посещавани често от приятелски настроената американски флота.

И обратно: руснаците тормозят с грузинските си съседи, както им падне. Руски военни самолети прелитат над грузинска територия и провокират инциденти по границите с Абхазия и Южна Осетия или пък бомбардират долината Панкиси с аргумента, че се укривали чеченски бунтовници. Грузинците обвиняват Москва и в целенасочено прекъсване на енергоснабдяването им. Пред много от магазините в грузинската столица бучат генератори.

Откакто Шеварнадзе беше свален от власт през ноември 2003-та година, призивите за “ново обединение” изкристализираха в държавна доктрина. Новият президент Саакашвили има намерение да присъедини обратно отцепилите се провинции най-късно през 2009-та година.ООН, впрочем, не признават независимостта на Абхазия, отбелязва седмичникът “Райнишер меркур”.

Ще завършим с кратък коментар от вестник “Ди цайт”, който е интересен с изводите си за онези българи, които смятат да следват в Германия. Коментарът, посветен на проблемите в германското висше образование, задава риторично въпросът: как се намират добри студенти и призовава към въвеждането на приемни изпити. “Ди цайт” критикува досегашната система на прием въз основа на оценките от матурата в училищата, но и някои нововъведения, като например, тестове за интелигентност, с които се опрощават вноските за обучение за само три семестъра. Седмичникът “Ди цайт” коментира:

Това е ясен израз на безпомощност и липса на фантазия у германските университети, поставили си за цел да търсят най-добрите студенти. Вместо да изработват критерии, опирайки се на мъчително извоюваната си независимост, германските висши учебни заведения търсят студенти, опирайки се изцяло на оценките в училище, макар че иначе университетските професори не пропускат възможността, да критикуват обучението в училищата, вмята иронично авторът на коментара в седмичникът “Ди цайт”. Той дава за пример теста САТ, изработен в САЩ като стандартно мерило за зрелостта на един кандидат-студент. Приемането му в даден университет зависи от броя на получените точки на въпросния тест. “Ди Цайт” заключава:

Може би е дошло времето за германски вариант на теста САТ. Разработването му от университетите ще струва много пари, но пък ще си заслужава. Това ще бъде техният тест, а не този – на средните училища. Съчетан с устни кандидат-студентски изпити той би могъл да доведе до създаването на разумна процедура за избор на студенти.