1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на някои седмични издания

Две са темите в днешния преглед на някои седмични издания: Каква ще е новата политика на Германия спрямо Русия и защо употребата на библията като оръжие е унижение за християнската религия?

Тази седмица вестник Райнишер меркур отделя специално внимание на отношенията между ЕС и Русия. Поводът е предстоящото германско председателство на ЕС и по-конкретно обявената от германския външен министър нова източна политика на страната му. Една от статиите по тази тема, е озаглавена "Край на идеализма". В нея се твърди, че основният момент в новата стратегия е признанието, че досега очакваната обществена промяна в Русия, така както си я представяше Западът, няма да се сбъдне. Целта е приближаване към Русия, такава, каквато е, въпреки че в нея протичат процеси, които не рядко се разминават с тези на Запад, констатира Райнишер меркур и добавя: В същото време в подготвяната в Берлин концепция се казва изрично, че Русия все пак остава надежден партньор при разрешаването на международни конфликти. "Само че, дали ЕС ще говори на един глас?",пита риторично Райнишер меркур и пояснява: от последното разширяване насам политиката на ЕС спрямо Русия се дефинира не само от големите държави, заинтересовани от сътрудничество и търговия, като Германия, Франция и Италия. Прибалтийските републики и Полша, например продължават да се чувстват заплашени от източния си съсед и искат върху него да се оказва натиск.", четем в статията под заглавие "Краят на идеализма"

Освен това, що се отнася до енергийната политика някои концерни в отделните държави-членки на ЕС печелят добре от досегашния модел на отношения с Русия и едва ще са заинтересовани от промени в него – това става ясно от друга статия по темата в Райнишер меркур. Тя е озаглавена "Ябълката на раздора" и се опитав да намери отговор на въпроса, защо Русия не е заинтеерсована от приемането на европейската енергийна харта. В статията четем:

От гледна точка на Русия Европейската енергийна харта, влязла в сила през 1998-ма година, определя едностранчиво само правата на потребителите, гарантирайки интереса им от стабилни доставки на пазарни цени. Русия, която е една от най-големите доставчици на нефт и газ приложението на тази харта би означавало покачване на цените на вътрешния пазар и намаляването им на външния. Днес руските фирми получават газ от Туркменистан на цена от 40 долара за хиляда кубика. В същото време на световния пазар монополистът Газпром иска по 270 долара за същото количество продаден газ. Държавите от бившия съветски съюз плащат значително по-малко, ако допуснат русия до техните газопроводи и се държат лоьолно към москва. В началото на тази година Украй усети, какво значи да се противопоставиш на тази зависимост. Междувременно дори и Беларус е притискана от Газпром със заплахи за покачване на цените.

Енергийната харта на ЕС би сложила край на подобни практики, защото тя гарантира на чуждестранните фирми и държавите-снабдителки равнопоставен достъп до руската газопроводна мрежа. При това положение Туркменистан би могъл да продава нефт и газ дируктно на европейските купувачи, а Русия ще получи ценови облекчения заради транспорта през нейна територия. Това би било сделка от изгода и за двете страни: централноазиатската държава ще продава на по-висока цена нефт и газ, а европейците ще плащат значително по-малко за ползваната от тях енергия. Само че това уравновесяване на цените на световния пазар ще доведе до поскъпване на енергията вътре в Русия. А Газпром вечее изчислил, че тази формула ще му струва загуби в чужбина на стойност четиримиалрда евро на година. Ако Русия изобщо е готова да отстъпи частично монопола си върху трафика на газ, то тя би направила това само ако получи в замяна шанса да участва в евроепйската снабдителна мрежа. Само че страните от ЕС нямат намерение да се поставят в още по-голяма зависимост от концерни, контролирани от Кремъл. Или пък самият Кремъл би трябвало да намали намесата си в дейността на тези концерни след дивата приватизация от 90-те години, характеризираща се с употребата на всякакви съмнителни средства. По всичко личи обаче, че Путин и обкръжението му не са готови на тази крачка. Те залагат много повече на двустранните споразумения с държавите-доставчици, при които Русия допуска чуеждуспранните фирми до минимално участие в добива на енергия срещу предоставените от тях инвестиции. Няколко гермаски концерна печелят от този модел: RWE,BASF и EON, припомня Райнишер меркур.

Ще завършим прегледа на седмичния печат с кратък коментар от седмичника "Ди Цайт". Той е озаглавен "Новите пътуващи проповедници". В него четем:

От 11-ти септември надама между политиците и интелектуалците се налага все повече едно мото: "Да сложим край на западния лукс, наречен самокритика, на злоупотребата с либералната свобода и на вредния за нас разпад на културни ценности". И още: като се има пред вид, че е заплашено съществуването ни , трябва да се откажем от ритуалното съмнение спрямо нас самите, да откриеем отново идентичността си и най-вече християнската религия на Запада.

На тази струна засвири наскоро и генералният секретар на ХДС Роланд Пофала. В един от най-добрите продукти на западната цивилизация – масовия всекидневник "Билд"- Пофала проповядва следното: германците трябва да излязат от прикритието си и да започна да отстояват бойко християнските ценности. Други проповедници пък са още по-директни и призовават германците да демонстират отявлено християнската си принадлежност, за да спрат мюсюлманите да ги наричат неверници.

Подобни призиви са знак за объркването, настъпилото в тлавите на някои хора в резултат на заплахите на ислямистите-убийци. Само че този, който използва християнските ценности като морално снаряжение в отбраната срещу бойците на други религии, този, който вярва, че християнството може да се използва като средство в битката между културите, той прави точно онази грешка, в която обвинява фанатиците: той унижава религията, като я инструментализира. А що се отнася до кризата на либерланото общество, то тя не е в липсата на ценности, от които има предостатъчно. Кризата се състои в това, че политиците не са на ясно, какво ценностите на тази либерална конституционна държава все пак искат да защитават.