1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на някои германски седмични издания

”Саддам лайт” – Вашингтон търси нов водач на Ирак и Брюкселска бъркотия – ЕС все още няма единна социална политика. Това са темите в днешния преглед на седмичния печат.

default

”Търси се ”Садам лайт” – под това заглавие седмичникът Райнишер меркур публикува статия, в която представя предложенията на така наречената “група на Бейкър” или “Ирак Стади груп”. Създадената през март от американския Конгрес група, ръководена от Джеймс Бейкър, някогашния съветник на Буш-старши, има за цел да намери изход от задънената улица, в която се намират американците в Ирак. Райнишер меркур пише:

Още преди две години Бейкър и Бжежински, някогашният съветник на Джими Картър, поискаха да се постави ново начало в Близкия изток. Това според тях би означавало: директни разговори с Иран и намирането на широко компромисно решение между Вашингтон и Техеран. Групата на Бейкър разшири този план с идеята за директни разговори със Сирия и получи подкрепата на британския премиер Тони Блеър.

Освен това САЩ би трябвало да прехвърлят колкото се може по-бързо отговорността за Ирак върху местните сили за сигурност и да засилят натиска си върху слабото и изпокарано правителство в Багдад. Все повече членове на американския Конгрес подкрепят идеята за сплашване с евентуално изтегляне на американските войски, ако иракският премиер не осмири шиитските милиции и не намери компромис със сунитите, пише Райнишер Меркур и цитира американското издание Ню Йорк таймс, разпространило наскоро един любопитен вариант за изход от ситуацията, наречен ”Садам лайт”. Вашингтон вече търси силна политическа личност, която да принуди центруфугиращите сили в Ирак да се обединят отново около един център. В този смисъл се споменава името на бившия премиер Алави. Той е шиит, но е член на партията на Саддам – Баат, и по време на емигрантството си е имал тесни контакти с ЦРУ.

Все още обаче не е ясно, дали президентът Буш ще се откаже от висшите си цели за нов ред в Близкия изток и ще се съгласи с дискутираната от комисията Бейкър формула: ”стабилност вместо демокрация”. Прекалено много е да се изисква това от Буш, още преди да се е произнесла комисията Бейкър. Ако начело на властта в Багдад застане силна политическа личност, подкрепяна от Вашингтон, то това ще гарантира съществуването на американски военни бази и концесии за нефт в дългосрочен план. В същото време обаче пропагандираната от Буш демократизация на региона ще се окаже изпразнен от съдържание етикет, пише седмичникът Райнишер Меркур.

Ще завършим със статия от друг седмичник ”Ди цайт”, в която се критикува липсата на единна социална политика в ЕС. В статията под заглавие ”Брюкселско объркване” четем:

Каква бъркотия. Три актуални информации са достатъчни, за да се документира менталния хаос в социалната политика на Европа. Първо, тази седмица Европейският парламент приема най-после законовите разпоредби, които ще гарантират принципите на общия пазар и в сферата на услугите. С това се слага край на една дискусия, продължила месеци подред и на най-успешните протсени акции на евроепйските синдикати. В резултат на това либерализацията едва ли ще се прояви значително. Второ, заради намесата на англичаните евроепйските правителства пак отложиха въпроса за ограничаване на работното време до 48 часа на седмица. И трето: до края на ноември евродепутатите ще гласуват създаването на социален фонд в помощ на жертвите на глобализацията, т.е. на хората, изгубили работните си места в резултат на глобалната конкуренция. Звучи Ви объркано? Не е чудно! Всеки опит да се намери логика зад евроепйската социална политика, е обречен на провал. Нито в Европейската комисия, нито в парламента, рнито пък в Съвета на министрите има единство по въпроса за това, как и какво трябва да се регулира в социалната сфера. Ето защо в зависимост от посоката на вятъра, веднъж надделява защитата и помощта за работниците, друг път пък – либерализацията на пазара, пише седмичникът Ди Цайт.