1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на някои германски седмични издания

„Защо точно сега Турция има нужда от солидарността на ЕС?” И „Как една американска служба обезглави Сименс?” – това са темите в днешния преглед на германския седмичен печат.

default

Обтегнатите отношения между военни и управляващи в Турция, президентските избори във Франция, изостреният тон между Русия и САЩ, кризата в ръководството на Сименс- тези теми от изминалите дни присъстват в германските седмични издания с обстойни анализи, коментари и интервюта. Ще ви представим най-напред коментар от седмичника Райнишер Меркур , озаглавен „Евтини муниции”. „Точно в тази ситуация на криза Турция има нужда от солидарността на ЕС”, пише авторът на коментара, в който четем:

Критиците на турското членство в ЕС са доволни: ситуацията в тази държава само потвърждава предубежденията им. От една страна за президентския пост се кандидатира политик, чиято съпруга се показва само пребрадена пред обществеността. От друга страна- мощната турска армия заплашва с преврат, ако се премахне въведеното от основателя на републиката Аттатюрк строго разграничение между религия и държава. Като прибавим към това и настроенията в страната, довели до убийството на християни в Малатия, бързият успех в преговорите на Турция с ЕС изглежда твърде нереалистичен.

Злорадството в този случай обаче е абсолютно ненужно. Хубаво ще бъде, ако се предпазим и от преувеличаване на истината. Вярно, премиерът Реджеп Ердоган и кандидатът за президентския пост, сегашния външен министър Абдула Гюл, който е известен с умерените си възгледи и е уважаван в чужбина , членуват в религиозна ислямска партия. Само че те нямат нищо общо с ислямистки подстрекатели от сорта на Ахмадинеджад. Напротив: под ръководството на Ердоган и Гюл Турция пое по пътя на реформите, който е забележителен точно на фона на нажежената ситуация в страната. Либерализиране на икономиката, промени в наказателното право, ограничени права на армията и премахване на смъртното наказание – това са само някои от жалоните по този път, изминат досега от Турция.

От известно време насам обаче желанието за реформи е парализирано. „Губим ли Турция?” Така гласи тревожният въпрос на онези стратези в Европа и САЩ, които държат решително на съюза с Анкара, за да не се допусне появата на фронтова линия между християнския Запад и един Близък изток, доминиран от ислямски фанатици. Точно сега, в тази ситуация, ЕС е длъжен да подаде сигнали, които да окуражат Турция и да я задържат в коловоза на реформите. Опасността да се излезе от него е прекалено голяма, за да си позволим да използваме кризата в страната като ковачница на евтини муниции за сегашните избори във Франция и бъдещите – в Германия, четем в коментара на седмичника „Райнишер Меркур”.

„САЩ срещу Сименс” – така е озаглавена статия в друг германски седмичник „Ди цайт”. В нея се аргументира тезата за това, че оставката на шефа на УС в Сименс Клаус Клайнфелд, е в резултат на американска намеса. Става дума за американската комисия за контрол на борсите, която се опасява, че корупционните афери в Сименс се отразяват в крайна сметка отрицателно и върху американския борсов пазар. В статията на седмичника Ди цайт четем:

Елис Фишер е прокурорка в американската главна прокуратура. През октомври тя заяви: „Искам да отравя ясно послание към чуждите предприемачи, които са в списъците на американската борса и печелят от американския пазар: „Те се подчиняват на нашите закони”. Експертите са сигурни: „Прокурорите във Вашингтон следят зорко дейността на Сименс”. В такъв значителен случай министерството на правосъдието работи тясно с американската комисия за контрол на борсите, казва Петер Хенинг, специалист по икономическа престъпност. И все пак Сименс може да разчита на поне малко помощ от страна на представители на американската индустрия. Те са обезпокоени от това, че суровите мерки на американските служби в чужбина, ще засилят появилата се вече тенденция към изтегляне на чуждите фирми от американската борса, макар че това е доста скъпа и тежка процедура.

„Ако американската комисия за контрол на борсите е оказала натиск за оставката на Клайнфелд, то тя е прекалила”, казва Майкъл Рейън , вицепрезидент на американската търговска камара.

Това обаче едва ли ще впечатли американската комисия за контрол на борсите. Случаят Сименс, който се появява дни наред по първите вестникарски страници, може да е само от полза за реномето на тази борсовите контрольори, потвърждавайки че те вземат на сериозно борбата срещу корупцията дори и когато това се оказва в противовес на интересите на американската индустрия.