1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на германския седмичен печат

На 12-ти февруари се навършиха 200 години от смъртта на философа Имануел Кант и затова през отиващата си седмица немалко място в германския печат беше отделено на "бащата на категорическия императив". Клерикалният дюселдорфски седмичник Райнишер Меркур например публикува любопитна статия, озаглавена "Войната може да бъде лекуващо зло" и посветена на въпроса "Би ли осъдил бореца за вечен мир войната в Ирак?". Ето откъс от статията на Томас Гучкер: Участниците в германските масови демонстрации срещу войната в Ирак, информира неотдавна едно германско списание, можеха миналата пролет с лекота да взаимстват лозунги и превъзходни аргументи от творенията на кьонигсбергския философ. Колко зрелищно би се получило само! Митинги с огромни портрети на физически по-скоро нискораслия философ, седящи стачки с масови четения на ткрактата му "За вечния мир", може би даже външният министър, който в Съвета за сигурност на ООН изважда събраните съчинения в изданието на Зуркамп и цитира от том 11-ти, страница 199. Със сигурност Корин Пауъл не би имал думи, а духовно извисеният външен министър от Ке Д Орсе Доминик дьо Вилпен със сигурност щеше да се приготви за следващия път томче от Русо. Така или иначе обаче в споменатия том е изписано черно на бяло: "никоя държава не бива да се намесва насилствено в конституцията и управлението на друга държава". Тази е класическата формулировка на забраната за интервенция, както е зафиксирана и в Хартата на ООН. Кант даже стига дотам, че забранява намесата на външни сили, когато в дадена държава се води гражданска война между две приблизително равни политически сили. Когато това му писание за мира излиза през 1795 год. Кант има предвид нестабилното положение в съседна Франция, където е налице опасността външните сили да се намесят в революционните събития, за да подкрепят стария режим. Именно това кьонигсбергският философ иска да предотврати. В наши дни проблемът за разпадащите се държави стои по-остро. Войнстващите племенни вождове в Афганистан, Конго или в Сомалия не са се загрижили за парвовата държава, а точно обратното. Ето защо международното право с форчмулата за правото на хуманитарна интервенция стои не само над Кант, а надхвърля и Хартата на ООН. Поне по отношение на аргумента, че в името на човешките права е оправдана намесата срещу анархията. Другият изполдзван аргумент, че една разпадаща държава представлява рисков фактор за всичките нейни съседи обаче ни връща отново към Кант. Именно тук нещата стават интересни за Колин Пауъл, защото Кант може даже да се използва като апологет на смяната на режима. В междуфакултетният спор кьонигсбергецът излага, че само републикански конституираните държави поради своето естество могат да са миролюбиви една спрямо друга. Демокрациите не воюват помежду си - тази прочута теорема е вярна и до днес, ако се изключат сецесионните войни като например между Северните и Южните щати в Америка. Вярно е и обратното, че именно на демокрациите не може да им е безразлично, как се управляват вътрешно другите държави. Този беше и аргументът на САЩ в полза на иракската война. От Саддам Хюсеин изхожда трайна опасност, независимо от това, дали притежава оръжия за масово унищожение или не. В своите историко-философски разсъждения Кант гледа на войната като на лекуващо зло и необходима хитрост на природата. еДва заплахата и нещастията кара регентите да проумеят онова, което разумът би продиктувал и без придобиването на много печален опит: че трябва да се надхвърли състоянието на беззаконие и да се встъпи в съобщност между народите. Дали демонстрантите преди една година наистина биха искали да си изпишат това на знамената преди една година?