1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на германския седмичен печат

И германските седмичници отделят немалко внимание на Европейското футболно първенство в Португалия. Дюселдорфският РАЙНИШЕР МЕРКУР се спира в редакционен коментар на медииното отразяване на шампионата:

”Уважаеми зрители, за съжаление времето на предаването ни изтече. Следват новините и поредният епизод от сериала ”Линденщрасе”. Как е приключило с 11-метровите удари европейското футболно първенство ще научите в някое от следващите ни предавания”. Можете ли да си представите нещо подобно? Надали, когато става дума за футбол, но зрителите бяха лишени малко преди края от напрегнатата финална среща на откритото френско първенство по тенис. Новините и сериалът бяха по-важни. Естествено, така стана и с епохалния мач, когато нашите ритнитопковци играха срещу един унгарски отбор от Б-група, който разказа играта на нашите момчета. Спортът в електронните медии е двукласово общество: най-отгоре е футболът, а всичко останало трябва да се подчинява, понякога дори нескончаемият сериал се оказва по-важен.

Е да, европейското футболно първенство. Защо немците са такива перфектни специалисти да взимат всичко, ама наистина всичко, прекалено насериозно?. ”Това не бива да се снадценява” или ”Не бива сега да драматизираме станалото”, или пък ”Идния вторник на терена ще излезе съвсем друг отбор” – общо взето коментарите около кръчмарските маси са по-духовити отколкото тези на т.н. експерти, федерални треньори и играчи, анализиращи след срещата качествата на германските футболисти.
По първа програма коментаторите Делинг и Нетцер вече почти не навлизат в дълбочина, може би, защото след онзи легендарен мач срещу Исландия се чувстват длъжни да бъдат по-меки към германската единайсеторка. С увереността, че са култови фигури, медийните спецове затъват в незначителни подробности и липсата на каквито и да било задълбочавания или ироничността, донесли им някога телевизонната награда ”Гриме”. Бекенбауер и Пошман по Втора програма са толкова многозначителни, колкота са политиците вечерта на изборния ден, даже картината за настройка на телевизионния приемник е по-забавна. Да бе, европейското.

Поне креативните от рекламните агенции са усетили шанса си и не забавляват. В противоречие с реалния живот в рекламнитеклипове главните изпълнители на турнира ни показват, колко възхитително може да се борави с топката. Все едно дали за МакДоналдс, Найки или адидас, господата Кан, Балак, Зидан, Фиго и колегите им демонстрират онази лекота на играта, която всъщност би трябвало да е характерна за футбола. Може би в крайна сметка да не ни е нужен толкова федерален треньор, колкото арт-дайректор?

  • пише иронично седмичникът Райнишер Меркур от Дюселдорф. А сериозният хамбургски Ди Цайт намира добри думи за германските национали:

”Във футбола времето никога не тече равномерно. Има минути, които се точат като в криминален филм, както в заключителната фаза на безумния мач Англия-Франция. А има и полувремена, както при срещата Швейцария-Хърватия, които на края като че ли се погръщат от моравата на терена, като че ли изобщо не ги е имало. Но след мача срещу Холандия учудено разтриваме очи и констатираме, че в германския футбол две години, като че ли изобщо са потънали в земята. Националният отбор се явява на европейското първенство, като че ли отново е на Световното в Япония и чудният подем на не толкова гениален, на амбициозен отбор продължава без пауза. Спомня ли си някой след епопеята срещу Холандия за издънките срещу островите Фарьо, Румъния и Унгария?"