1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на германския седмичен печат

Под заглавие “Обичай враговете си!” католическият седмичник “Райнишер Меркур”, излизащ в Дюселдорф помества в последния си брой следната статия за следващото германско федерално правителство. Предлагаме ви тази статия в прегледа на германския седмичен печат с незначителни съкращения:

Когато /по всяка вероятност през ноември/ новото правителство се събере за пръв път, атмосферата ще бъде като в купе на влак. И във влака се срещат хора, които са си чужди. Спътниците се гледат изпитателно, кога по-дружелюбно, кога – по-малко, като например, когато пътуващите започнат да спорят, дали врата на купето към коридора на вагона да остане отворена или не. В крайна сметка обаче на всички е ясно, че ще трябва да пътуват заедно. А в същото купе седи може би и семейна двойка или група колеги, т.е. пътници, които вече се познават.

Как изглеждат нещата в новия кабинет: ще се породи ли сред министрите усещането за сплотеност? Кой политик не може изобщо да понася някой друг? Какви ресорни разногласия предстоят и какви междучовешки?

Ето пет примера:

Мюнтеферинг срещу Щойбер:

Между бъдещия министър на труда и колегата му от Бавария, който ще отговаря за икономиката, са предначертани няколко конфликта. Разбира се, само на пръв поглед. По традиция между двете министерства съществува антагонизъм. Така например министерството на икономиката си поставя за цел, да осигурява на предприятията, колкото е възможно повече свобода на решенията, напр. по отношение на тарифното и трудовото право. М-вото на труда пък се стреми към повече и по-силна защита на наемния труд. От друга страна обаче пож един важен спорен въпрос ГСДП вече успя да се наложи: тарифното право ще остане непокътнато. А и без това остър икономически-либерален курс от страна на Едмунд Щойбер не се очаква. Точно обратното: в Бавария той винаги е бил за съхраняване на доброразбирателството със синдикатите и смята ХСС за пазителя на социалната справедливост сред клерикалните партии. Ето защо ресорните конфликти ще бъдат по-скоро ограничени. Освен това двамата се разбират като хора добре помежду си. През последните години Мюнтеферинг и щойбер доказаха пред обществеността това си разбирателство, ръководейки съвместно парламентарната комисия по федерализма. Чреновете на комисията характеризираха ръководството им по време на заседания като хармонично. Прогнозата е, че и двамата ще теглят в една посока.

Щойбер срещу Габриел:

Още между Волфганг Клемент и юрген Тритин честоо имаше спорове. Този антагонизъм между новия министъра на икономиката и неговия колега от ресора за защита на околната среда ще се повтори и то поради две причини. Първо са налице ресорни разногласия. Така например остава поделена между двете министерства компетенцията по отношение на енергийната политика. Зигмар Габриел държи правомощията по обновляемите енергоизточници, за останалото отговаря Едмунд Щойбер. Ако напр. става дума за стимулирането производството на вятърна енергия, конфликтът е предначертан. Същото е в сила и при удължаването срока за работа на АЕЦ. Второ тук се сблъскват два характера, които са твърде сходни, за да се харесват истински взаимно. Както Щойбер така и Габриел обичат да са в центъра на вниманието. И двамата са известни с темпермента си.

Меркел срещу Зеехофер:

Бъдещият министър на селското стопанство и потребителската защита заплаши, че няма да се задоволи с картофите и бананите, а ще продължи да се намесва и в социалната политика. Освен това Зеехофер остава начело на християн-социалната организация на наемните работници, т.е. на социалното крило на ХСС. Още предшественичката на Зеехофер, зелената Кюнаст, прескачаше границите на ресора си и са намесваше в политиката на цялото правителство.

Ангела Меркел залага на лоялността, а такава не бе демонстрирана от Хорст Зеехофер през последните години. Ето защо канцлерката ще трябва да очаква нови атаки от министъра си.

Меркел срещу Щайнмайер:

Теми като присъединяването на Турция към ЕС и трансатлантическите отношения демонстрират, че външната политика крие немалко материал за спорове. Бъдещият външен министър Франк-Валтер Щайнмайер през последните години беше сред авторите на шрьодеровата външна политика. Макар и министърът към канцлерството да действаше от втори план. Че Щайнмайер не се е проявявал като протагонист пред обществото сега ще му облекчи сътрудничеството с Меркел. Освен това повечето канцлер с течение на времето придърпват външната политика към себе си. Външното министерство трябва да се задоволява с ролята на статист. Така беше и по време на голямата коалиция от 1966 до 1969. Вили Бранд тогава не успя да се наложи с плановете си за нова източна политика срещу канцлера Кизингер.

Ангела Меркел и Франк-Валтер Щайнмайер почти не се познават. Характерите им са сходни, така че биха могли да се разбират добре: и двамата действат прагматично, работят, ръководени от здравия разум и анализата.

Шойбле срещу Циприйс:

Вътрешният и правосъдният ресор във всеки кабинет застъпват противостоящи си интереси. Волфганг Шойбле вероятно ще поеме ролята на предшественика си Ото Шили, който в миналото винаги пледираше за по-строги закони за справяне с опасността от тероризма. Министерството на правосъдието гледа на себе си по-скоро като на пазител на гражданските права.Въпреки това обаче новата стара министърка Бригите Циприйс през последните години не пъхаше прът в спиците на колегата си Шили. Това надали ще се промени и в бъдеще. Защото Циприйс няма да се отклони от досегашната линия на ГСДП, да се предоставят с готовност темите, свързани с гражданските права, на зелените и на СвДП.

Освен това Шойбле се ползва с повече подкрепа от собствената партия /ХДС/ от Циприйс, която сега, както вече бе при Шили, ще бъде по-скоро на втори план.