1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на германския седмичен печат

Една от темите вълнували през седмицата най-много германската общественост бе за очакваните от новото, тепърва-сформиращо се правителство на голямата коалиция увеличения на данъците.

По този повод католическият седмичник “Райнишер Меркур”, излизащ в Дюселдорф, под заглавие “Политиците в следизборна амнезия” пише следното:

Данъчни увеличения за запушване на бюджетните дупки? Без ХДС! “Меркелов данък”? /има се придвид увеличаването на ДДС – б.р./ Изключено за СДП! Данък за богатите? “Уважаеми дами и господа!” /това е цитат от Едмунд Щойбер преди изборите/ Тук по принцип ви пързалят!” /край на цитата/

Точно това последното, с изпързалването, междувременно усещат и избирателите. Политиците им изглеждат обзети от частична следизборна амнезия. ХДС/ХСС си спомня още за оповестеното повишаване на ДДС, но не и за намаляването на непреките трудови разходи. ГСДП още отлично помни, че искаше да въведе данък за богатите. Ама нямаше ли и още нещо?

Да, вярно! Санирането на бюджета. За него си спомнят даже и двойката участващи в голямата коалиция и с пълно право: сега те сами усещат, как планината от борчове и товара на лихвите ги правят все по-недееспособни. Ала бюджетно саниране, без да се отчитат загубите не е възможно. Повишен ДДС без компенсации намалява потреблението. Ако обаче гражданите купуват по-малко и фирмите продават по-малко, държавата ще получава по-малко данъци, независимо от това дали ги повишава или не.

Към всичко дотук се прибавя, че амбициите да се правят икономии не са много за вярване, макар и коалиционерите едновременно да стартират съмнителни проекти. Така напр. те искат да подобрят за фирмите възможностите за данъчни отчисления, вместо, както беше запланувано, да понижат корпоративния данък. Освен това са запланувани дотации към възнагражденията на по-възрастните работещи, които са ужасяващо големи и само биха били използвани от фирмите. За заплануваните родителски надбавки може да има убедителни причини. Ала при сегашната икономическа ситуация намаляването на непреките производствени разходи е чисто и просто по-спешната инвестиция.

ДДС не е светая-светих, но повишаването му може да бъде само “последното средство”. Т.е. първо правителството трябва да премахне данъчните преференции, в това число отчисленията за пътя до работното място и надбавките за нощен труд. Първо трябва да се захване със структурните реформи – в здравеопазването и в пенсионната система, поглъщащи над една трета от бюджетните средства. И преди всичко правителството трябва да преработи системата на ДДС така, че измамниците лъжещи държавата годишно за двуцифрени суми в милиарди, да нямат повече никакъв шанс за източване.

Плюс това коалиционерите се нуждаят от социални компенсации. Не могат да повишат всички потребителски данъци, да обременят още повече пенсионерите и здравно-осигурените, да намалят помощите за безработни, а иначе да остават всичко, както си беше. Тук се крият корените на т.н “данък за богатите”. Той може да бъде обругаван като плацебо, символична политика или задоволяване на социалната завист. Истината е, че общественият мир и висше благо, достатъчно е да се погледне към Франция!

Въпреки това червено-черното правителство би трябвало да се откаже от запланувания данъчен удар срещу печелищите на едро. Дори ако се изключат административните свръхразходи, гражданите засегнати от този удар, биха могли лесно да го заобиколят – напр. чрез носещи загуби инвестиции в недвижими имоти. Вместо това ще бъдат натоварени средносъсловните предприятия, основните работодатели в германската икономика.

Ако правителството иска да удари по “горните десет хиляди”, то тогава би трябвало да премахне начините за пестене на данъци и другите изключения при облагането на доходите и капиталите.

Същевременно коалицията би могла да облекчи малко припечелващите, намалявайки сегашните намалени данъчни ставки върху храните, като те обхванат например лекарствата, а не цветята на букети или храната за домашни любимци. Освен това е необходима и подходяща риторика: като се изключат най-важните стоки от всекидневна необходимост, ДДС с пълна сила може да се разглежда като “данък върху луксозните стоки”. А който вдигне данъка върху лукса, няма да се нуждае повече от данък за богатите като бонбонче на солидарността.