Преглед на германския печат | Начало | DW | 06.02.2004
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на германския печат

Една единствена тема вълнува коментаторите днес - оставката на Герхард Шрьодер от поста председател на Социалдемократическата партия. Ако други дни е трудно да се направи преглед на печата поради разнообразието на засегнатите теми, то днес трудността произтича от разнообразието на мненията по единствената тема. Ние се опитахме да застъпим реакциите на целия политически политически спектър, което също е трудно поради ограничения по време обем на предаването. Нека започнем с коментарна на берлинския Нойес Дойчланд:

Върхът на СПД дръпна аварийната спирачка малко преди одобрението за партията да спадне под 20 процента в допитванията. Генералният секретар трябва да си отиде, германският канцлер се отказа от партийното ръководство, което само през есента чества като най-голямата гордост в живота си. Това, което Шрьодер и Мюнтеферинг пробутват като планирана стъпка си е чиста паника. Гневът на избирателите разтърсва изграденото от Вили Бранд. Новият силен човек в СПД се казва Франц Мюнтеферинг и в бъдеще Шрьодер ще е зависим от милостта му. Съмнително е как Мюнтеферинг ще спаси партията си.
Двойствената функция на грабител на социални придобивки и на успокоител на духовете дълго няма да се удаде на Мюнтеферинг, дори и когато той от време на време споменава израза "работническа партия". Освен, разбира се, ако СПД не си промени политиката, което обаче не може да се очаква. Поне досегашните изявления не сочат подобно нещо. Направена е просто малко кадрова акробатика. Дори и ако едно или друго нахално изискване към хората бъде малко отложено на СПД трябва да предстои една жестоко-справедлива избирателна година. Независимо как се казва партийния ръководител.

Такъв е тона на Нойес Дойчланд, а мюнхенският Зюддойче Цайтунг прави следния анализ:

СПД не се нуждае от нова перука, а от ясна перспектива. Кризата в партията не е персонална, а по същество. Промяната на върха не променя нищо в тази криза. Тъкмо напротив тя дискредитира така наречения курс на реформи. Ако този курс е правилен и затова трябва да бъде поддържан, тогава от промяната начело на партията ще бъде отслабен. Идеята може да е Франц Мюнтеферинг като партиен шеф да влезе в мека конфронтация с правителството и така да успокои партията. Това обаче няма да подейства. Правителството не може да бъде подсилено чрез отслабване.

Такава е оценката на коментатора на Зюддойче Цайтунг, който е един от най-тиражираните германски вестници, а ето и мнението на друг мюнхенски вестник - Тагесцайтунг:

Зрелищна стъпка и то тъкмо на фона, че както канцлерът социалдемократ Хелмут Шмид, така и самият Шрьодер имат лош опит с разделянето на властта. Поне при Франц Мюнтеферинг, партийният редник, това трябва да бъде другояче. Фракционният ръководител на СПД досега при всички спадове вярно остана до Шрьодер, едва ли можем да си представим, че той ще започне интриги срещу него.
Мюнтеферинг е обичан от обикновените членове, като никой друг. Сега първо обаче става дума за прекратяване на вътрешнопартийния мобинг срещу Шрьодер, а той няма други шансове освен да продължи курса си на реформи. За целта трябва да запуши устите на недоволните и после да се моли за икономически подем.

Ето накрая и мнението на най-широко тиражирания германски вестник -БИЛД:

В този момент човек трябваше да се ощипе по ръката - сънувам ли, това не може да е вярно? Оставката на Шрьодер от председателството на партията е сигнал ЕсОЕс, един признак за катастрофа. Дали шефа резигнира или пък партията се разделя с него като с гангренясал крак? Властта е безжалостна. Безсилието проявява тенденцията към бягство. Ние не бива да затваряме сърцата си - какво става в главата на човек, който се появи като олицетворение на властта, а сега свит бяха от нея? Дали това не е само първата стъпка към оставката от канцлерството? Дали Шрьодер не повтаря на части бягството на Лафонтен? Капитанът напуска пръв потъващия кораб. Който поне малко познава СПД знае, че канцлерът е нищо, ама съвсем нищо ако не владее партията. Сега Шрьодер се носи като отвят балон над Германия. Партията никога не го е обичала и той не я обичаше. Сега партията ще прави каквото си иска. Шрьодер не се отказва само от себе си, той се отказва от реформите, които не можа да поднесе. Quo Vadis, а сега накъде, Германия? Започна ерата на шейхството, на правителствената слабост, насред буря, в опасно време, пред трудни решения. Мостика напусна не лоцмана, а един загубил ориентация. Тези внуци на старите канцлери карат Германия да я избива студена пот.