1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на германския печат

Най-напред масовият Експрес, който с изклрючително остри формулировки критикува действията на САЩ в Ирак:

default

”В Ирак армията на САЩ са държи като окупационна войска от диктаторска държава, а не като представител на една страна, която е дошла да донесе свобода и ред. Иракчаните никога повече няма да повярват на който и да било западен политик, който им говори за благословията на демокрацията. Министърът на отбраната на САЩ Доналд Ръмсфелд най-безотговорно унищожава и без друго недостатъчния авторитет на запада в арабския лагер. Американците най-добре си знаят дали този ковбой в костюм по поръчка още дълго може да остане в министерското си кресло. Техните западни съюзници обаче са наясно: САЩ не могат да се справят с ролята си на световен шериф – или поне с това си правителство нямат шанс. Защото тъкмо правителството насъсква своите войници и носи вината за всяка капка кръв, пролята по време на изтезания”

На съвсем другомнение е коментаторът на Вестдойче Цайтунг:

”Кое е по-лошо? От едната страна – американските войници, които унижават и малтретират ираски затворници, от другата – иракските терористи, които обезглавяват американски заложник. На този въпрос сякаш лесно може да се отговори. Но ако се вслушаме във вътрешния си глас, ще установим, че на този въпрос не бива да се отговаря. Просто защото въпросът е недопустим. Такъв въпрос изхожда от възгледа, че терористични организации и демократични правови държави могат да бъдат равнопоставяни. А нима ние сериозно смятаме, че можем да се сравняваме със същинските престъпници?”

В края – един коментар от бившия официоз на бившата ГДР Нойес Дойчланд. Вестникът закономерно приветства неочакваната изборна победа на левикще в Индия:

”През последните дни се появиха първите признаци, че управляващата националистическа партия Джаната има основание за тревога. Същинска изненада беше обаче фактът, че в крайна сметка Индийският национален конгрес и другите партии от левицата изпревариха управляващата партия, така че премиерът Ваджпаи трябва да освободи поста. Джаната дълго време беше прекалено самоуверена, залагайки на бащинското излъчване на своя лидер и премиер и на рекламната си кампания под надслов ”Индия блести”. Тази кампания беше насочена главно към средното съсловие от градовете, но тъй и не развълнува мнозинството индийци, работници и селяни. Вярно е, че след като се отвори към световните пазари, Индия наистина е в състояние да блести с някои икономически показатели. Но това бе заплатено със закриването на много работни места и вече заплашва съществованието на милиони селяни. Обаче не само селяните обърнаха гръб на Джаната и на нейните партньори. Религиозните малцинства в страната и другите привърженици на светската държава просто не можеха повече да понасят индуско-шовинистката пропаганда на повечето ръководители на Джаната и в резултат дадоха гласовете си за партията на Джавахрлал Неру, но и – в неочаквано висок процент – за партиите на левицата. Разбира се връщане към политиката на Неру не може да има. Та нали Индийският национален конгрес сам започна отварянето на страната към световната икономика. Все пак, бъдещият кабинет на националния конгрес и на левите ще води по-социална политика. И ще възвърне авторитета на светската конституция на страната.”